ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№165
София, 05. февруари 2010 г.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на четвърти февруари две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Красимира Харизанова
Марио Първанов
като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 1695 по описа за 2009 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решението на Софийския апелативен съд от 27.04.2009 г. по гр.д. № 2459/2008, с което е отменено частично решението на Врачанския окръжен съд от 29.07.2008 г. по гр.д. № 1307/2002, като са уважени частично предявените искове по чл. 59 и чл. 86 ЗЗД.
Недоволен от решението в уважителната част е жалбоподателят О. К. , представляван от адв. Л от ВАК, който го обжалва в срок, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправния въпрос за обогатяването на ползувателя на чужда вещ без да извлича ефективно доходи от нея, който е решен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, разрешава се противоречиво от съдилищата и има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Ответникът по жалбата В. М. Л. не взема становище.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното решение е въззивно, както и че обжалваемият интерес на делото пред въззивната инстанция не е под 1.000 лева, намира, че то подлежи на касационно обжалване. Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че ищецът е купил процесния имот от държавата, но от 20.07.2001 г. имотът е в държане на община К., която е отказала с писмо от 21.09.2001 г. да го предаде на ищеца.
Касационното обжалване не следва да бъде допуснато, въпреки че повдигнатите процесуалноправни въпроси обуславят крайното решение на съда, но те не са решени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, нито се разрешават противоречиво от съдилищата. Те нямат значение и за точното прилагане на закона и развитието на правото, тъй като въззивният съд е съобразил установената съдебна практика, че ползувателят на чужд имот, независимо от това дали извлича ефективно доходи от него, се обогатява неоснователно, тъй като лишава собственика от възможността той да извлича ползи от имота. Ползувателят не дължи обезщетение на собственика, ако го е поканил да му предаде имота, но собственикът не се е явил да го получи и така се поставил забава.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решението на Софийския апелативен съд от 27.04.2009 г. по гр.д. № 2459/2008.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.