ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 603
София, 04. юни 2010 г.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на трети юни две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Красимира Харизанова
Марио Първанов
като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 87 по описа за 2010 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решението на Софийския градски съд от 27.10.2009 г. по гр.д. № 5417/2009, с което е потвърдено решението на Софийския районен съд от 27.11.2008 г. по гр.д. № 20195/2008, с което е отхвърлен предявеният иск за признаване на незаконността на заповед № 382/09.05.2008 за налагане на дисциплинарно наказание предупреждение за уволнение.
Недоволна от решението е жалбоподателката С. Н. Д., представлявана от адв. К от САК, която го обжалва в срок, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправния въпрос за възможността за представяне на доказателства след изтичането на срока за отговор на исковата молба и по материалноправния въпрос за съответствието на извършеното нарушение на тежестта на наложеното дисциплинарно наказание и задължението на съда да прецени това, които имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Ответникът по жалбата А. за с. п. , София не взема становище.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното решение е въззивно, както и че предявеният иск е неоценяем, намира, че то подлежи на касационно обжалване. Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че истцата, като социален работник в отдел “З” в дирекция “С” на община Б., е извършила претендираните нарушения на трудовата дисциплина: унищожаване на формуляр за приемане на устен сигнал, регистриран в дневника за сигнали и е разкомплектовала досието на подзащитно дете, с което е нарушила трудовата дисциплина, за които нарушения й е наложено съответстващо по тежест дисциплинарно наказание предупреждение за уволнение.
Касационното обжалване не следва да бъде допуснато, тъй като повдигнатият процесуалноправен въпрос за възможността за представяне на доказателства след изтичането на срока за отговор на исковата молба не обуславя крайното решение на съда. Извършването на претендираните нарушения не се оспорва по делото и изрично се признава както в писмените обяснения на работничката, така и в исковата молба. При това положение е без значение, колко и какви са другите доказателства за установяване на нарушенията. Повдигнатият материалноправен въпрос за съответствието на извършеното нарушение на тежестта на наложеното дисциплинарно наказание и задължението на съда да прецени това обуславя крайното решение на съда, но няма значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, тъй като въззивният съд е съобразил трайно установената съдебна практика, че такова съответствие трябва да е налице и той е длъжен служебно да го провери във всеки конкретен случай. На истцата е наложено средното по степен от трите възможни дисциплинарни наказания: забележка, предупреждение за уволнение и уволнение. Извършените нарушения са две и не са само формални. Несъгласието на работника със съществуващата организация на дейността не е основание съществуващите правила да не бъдат спазвани. В компетентността на работодателя е да прецени, кои от предложенията в обясненията на работника да вземе предвид при организирането на бъдещата му дейност, но също така и да наложи съответно дисциплинарно наказание според конкретните обстоятелства на всеки отделен случай.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решението на Софийския градски съд от 27.10.2009 г. по гр.д. № 5417/2009.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.