ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 158
София, 05. февруари 2010 г.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на четвърти февруари две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Красимира Харизанова
Марио Първанов
като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 1738 по описа за 2009 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решението на Софийския апелативен съд от 02.04.2009 г. по гр.д. № 2186/2007, с което е потвърдено решението на Софийския градски съд от 27.07.2007 г. по гр.д. № 4330/2003, с което са отхвърлени предявените искове по чл. 265 ЗЗД.
Недоволни от решението са жалбоподателите С. Б. Д. и Р. Д. Д., представлявани от адв. М от САК, които го обжалват в срок, като считат, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправния въпрос, счита ли се приета работата по договор за строителство, ако поръчващият не направи възражения за явни и скрити недостатъци, който е решен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд и се разрешава противоречиво от съдилищата.
Ответниците по жалбата М. Г. В. и М. С. В., представлявани от адв. Б от САК, правят отвод за недопустимост на касационната жалба като просрочена и евентуално я оспорват, като считат, че поставеният въпрос не се разрешава противоречиво от съдилищата и въззивното решение е по същество правилно.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното решение е въззивно, както и че обжалваемият интерес на делото пред въззивната инстанция не е под 1.000 лева, намира, че то подлежи на касационно обжалване. Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че в изпълнение на сключения на 12.06.1999 г. договор истците са изплатили част от уговореното възнаграждение, а изплащането на остатъка са гарантирали със записи на заповед, наследодателят на ответниците е извършил строежа на сградата и е предал на истците ключовете от нея на 26.07.1999 г., когато договорът е прекратен. Сградата е изцяло завършена от истците и се използва от тях, но до предявяването на иска на 10.11.2003 г. те не са правили възражения за констатирани недостатъци в количествено и качествено отношение. Работата се счита приета, поради което договорът не може да бъде развален след прекраяването му, уговореното възнаграждение не следва да бъде намалено по иск на възложителя, никаква част от изплатеното възнаграждение не подлежи на връщане и не се дължат претнедираните обезщетения.
Касационното обжалване не следва да бъде допуснато, въпреки че повдигнатият материалноправен въпрос обуславя крайното решение на съда, но той не е решен в противоречие със задължителна практика на Върховния касационен съд (такава не е посочена), нито се разрешава противоречиво от съдилищата. В представените решения на Върховния касационен съд и на Смолянския окръжен съд се приема, че получаването на изработеното и приемането на извършената работа са различни действия, като за приемането е необходимо време за преглед на вещта. В обжалваното решение не е прието нищо различно: вещта е получена на 26.07.1999 г., а обичайно необходимият срок за прегледа й е изтекъл преди предявяването на иска на 10.11.2003 г. До този момент изпълнителят не е уведомен и за откриването на скрити недостатъци. Извън премета на делото е дали поръчващият дължи на изпълнителя неизплатената част от уговореното възнаграждение след прекратяването на договора.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решението на Софийския апелативен съд от 02.04.2009 г. по гр.д. № 2186/2007.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.