ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 39
София, 11. януари 2010 г.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на седми януари две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Красимира Харизанова
Марио Първанов
като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 1385 по описа за 2009 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решението на Монтанския окръжен съд от 23.06.2009 г. по гр.д. № 52/2009, с което е отменено решението на Монтанския районен съд от 04.12.2008 г. по гр.д. № 14/2008, като са отхвърлени предявените искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 – 3 КТ.
Недоволна от решението е жалбоподателката Е. Н. Т. , представлявана от адв. Б, която го обжалва в срок, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправните въпроси, за съотношението между намаляването на обема на работата и съкращението на щата, като основания за прекратяване на трудовия договор, кое е действителното основание за прекратяване на трудовия договор, когато в заповедта за уволнение има разминаване между посочените текстове на закона и словесното посочване на причините за прекратяването и за формата на съгласието на синдикалния орган, които въпроси се разрешават противоречиво от съдилищата.
Ответникът по жалбата ПТГ “Ю”, М. не е представил отговор на касационната жалба, отговарящ на изискванията на чл. 287, вр.чл. 284 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното решение е въззивно, както и че първите два иска са неоценяеми, а третият е обусловен от първия, намира, че то подлежи на касационно обжалване. Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че трудовото правоотношение е прекратено поради съкращение на щата във връзка с намаляването на обема на работата. Съкращава се мястото на “преподавател по химия и опазване на околната среда” поради намаляването на броя на часовете под 50% и невъзможността за допълване на часовете до размера на нормативно установената заетост. При това положение работодателят не е длъжен и не е осъществил подбор. Трудовото правоотношение с истцата е прекратено, след като е получено съгласие от съответния синдикален орган.
Касационното обжалване не следва да бъде допуснато, въпреки че повдигнатите правни въпроси обуславят крайното решение на съда, но те не се разрешават противоречиво от съдилищата. По повдигнатите правни въпроси не е посочена и не съществува задължителна практика на Върховния касационен съд. Те не са разрешени по различен начин и в представените решение на Върховния касационен съд. Въззивният съд е съобразил трайно установената съдебна практика, че намаляването на обема на работата и съкращението на щата са съвместими основания за прекратяване на трудовото правоотношение. Намаляването на обема на работата може да мотивира работодателя да проведе съкращаване на щата, но съкращаването на щата може да бъде проведено с цел подобряване на организацията на работата, повишаване на икономическата ефективност и без обемът на работата да е променен. Когато има разминаване между посочените текстове на закона и словесното посочване на причините за прекратяването, действителното основание се определя от словесното описание, а съгласието на синдикалния орган трябва да бъде дадено в писмена форма за валидност, като смисълът на направеното писмено изявление се извлича от общия контекст на документа, без да е необходимо използването на формално определени изрази.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решението на Монтанския окръжен съд от 23.06.2009 г. по гр.д. № 52/2009.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.