ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 253
София, 25 . февруари 2010 г.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на единадесети февруари две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Красимира Харизанова
Марио Първанов
като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 1866 по описа за 2009 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решението на Софийския апелативен съд от 20.07.2009 г. по гр.д. № 106/2008, с което по реда на чл. 281з ГПК (отм.) са уважени предявените искове по чл. 59 и 86 ЗЗД.
Недоволен от решението са жалбоподателят О. д. на М. , София, представляван от юрк. Иванова, който го обжалва в срок, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправните въпроси за задължителната сила на указанията на касационната инстанция по приложението на закона и за задължението на съда да обсъди всички обстоятелства по делото с оглед възраженията и доводите на страните, които имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Ответникът по жалбата “С” О. , София не взема становище.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното решение е въззивно, както и че обжалваемият интерес на делото пред въззивната инстанция не е под 1.000 лева, намира, че то подлежи на касационно обжалване. Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че ответникът отговаря за ползите, които ответникът е пропуснал да реализира, като е бил лишен от ползването на собствения му имот през процесния период. Без значение са разпореждането на прокуратурата за преместване на съхраняваната като веществено доказателство машина в друго подходящо помещение, след като то не е изпълнено, както и възлагането на охраната на трето лице, след като по делото е установено, че през процесния период собственикът не бил допускан не само в помещението, в което се съхранявала машината, но и въобще в собствената му сграда.
Касационното обжалване не следва да бъде допуснато, въпреки че повдигнатите процесуалноправни въпроси обуславят крайното решение на съда, но те нямат значение и за точното прилагане на закона и развитието на правото, тъй като въззивният съд е съобразил установената съдебна практика, че при новото разглеждане на делото за въззивния съд са задължителни както указанията на Върховния касационен съд по приложението на материалния, така и указанията по приложението на процесуалния закон.казанията по приложението на процесуалния закон са изпълнени, когато въззивният съд обсъди посочените обстоятелства с оглед възраженията и доводите на страните, независимо от това дали ще приеме съответното обстоятелство за доказано, или за недоказано и независимо от това дали ще признае претендираните правни последици, или няма да ги признае.казанията по приложението на материалния закон са изпълнени, когато въззивният съд признае на съответните обстоятелства посоченото в указанията правно значение, независимо от това дали ще признае, или отрече претендираното право, като се позове и на други доказани обстоятелства по делото.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решението на Софийския апелативен съд от 20.07.2009 г. по гр.д. № 106/2008.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.