ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 37
София, 11. януари 2010 г.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на седми януари две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Красимира Харизанова
Марио Първанов
като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 1454 по описа за 2009 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решението на Софийския градски съд от 02.06.2009 г. по гр.д. № 3233/2008, с което е потвърдено решението на Софийския районен съд от 15.07.2008 г. по гр.д. № 24737/2007, с което е уважен предявеният иск по чл. 357 КТ.
Недоволен от решението е жалбоподателят УМБОЛСМ “Н”, София, представляван от юрк. Радулов, който го обжалва в срок, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправния въпрос за теченето на срока за налагане на дисциплинарно наказание, когато дисциплинарното нарушение е и престъпление, който има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Ответникът по жалбата Г. Л. К., представлявана от адв. М от САК, я оспорва, като счита, че повдигнатият въпрос нямат претендираното значение, тъй като въззивният съд е съобразил установената съдебна практика, че сроковете за налагане на дисциплинарно наказание не спират със започването на наказателно преследване.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното решение е въззивно, както и че предявеният иск е неоценяем, намира, че то подлежи на касационно обжалване. Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че работодателят е узнал за дисциплинарното нарушение най-късно на 08.04.2007 г., а дисциплинарното наказание е наложено на 08.10.2007 г. след изтичането на двумесечния срок по чл. 194, ал. 1 КТ.
Касационното обжалване не следва да бъде допуснато, въпреки че повдигнатият материалноправен въпрос обуславя крайното решение на съда, но той няма значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, тъй като въззивният съд е съобразил установената съдебна практика, че започването на наказателно преследване нито спира, нито прекъсва теченето на давностния срок за налагане на дисциплинарно наказание. Дисциплинарната отговорност съществува наред с наказателната и работодателят следва да упражни правото да наложи дисциплинарно наказание в срока по чл. 194, ал. 1 КТ. Ако бъде постановена присъда за извършено престъпление и заповедта за налагане на дисциплинарното наказание е призната за незаконна единствено поради пропускането на срока, от влизането на присъдата в сила започва да тече нов срок за налагане на дисциплинарното наказание.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решението на Софийския градски съд от 02.06.2009 г. по гр.д. № 3233/2008.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.