ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 101
София, 25. януари 2010 г.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и втори януари две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Красимира Харизанова
Марио Първанов
като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 1562 по описа за 2009 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решението на Пловдивския апелативен с. от 02.06.2008 г. по гр.д. № 496/2007 в частта, в която е потвърдено решението на Пловдивския окръжен с. от 27.08.2004 г. по гр.д. № 1390/2001, с което са уважени предявените искове за обезщетение за неимуществени и имуществени вреди от неоснователно задържане под стража по чл. 2 ЗОДОВ.
Недоволна от решението е П. на Република България, която го протестира в срок, като счита, че въззивният с. се е произнесъл по процесуаноправните въпроси за правното значение на фактите извън обстоятелствената част на исковата молба и задължението на съда да обсъди всички обстоятелства по делото и по материалноправните въпроси за значението на вида и характера на упражнената процесуална принуда при определяне на тежестта на увреждането и значението на разноските в наказателното производство за размера на имуществените вреди, които са решени в противоречие с практиката на Върховния касационен с. , разрешават се противоречиво от съдилищата и имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Ответниците по жалбата Р. М. Б. и В. В. Ц. , представлявани от адв. Р от ПАК, я оспорват като считат, че повдигнатите въпроси са решени в съответствие със задължителната практика на Върховния касационен с. и не се разрешават противоречиво от съдилищата. Те нямат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, тъй като въззивният с. е съобразил трайно установената съдебна практика и е преценил всички конкретни обстоятелства по делото.
Върховният касационен с. , състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното решение е въззивно, както и че обжалваемият интерес на делото пред въззивната инстанция не е под 1.000 лева, намира, че то подлежи на касационно обжалване. Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима.
За да постанови обжалваното решение, въззивният с. е приел, че истците са задържани от 02.08.1995 до 02.02.1996 г. по обвинение в подбудителство и помагачество за кражба в големи размери, без обвинението да е подкрепено от доказателства по делото и без да са извършвани каквито и да било процесуалноследствени действия, след което мярката е отменена, като е повдигнато друго обвинение, по което са оправдани. В резултат на неоснователното задържане истците са пребивавали в тежки битови условия – лоша храна, липса на движение и разходки, преживели са силен стрес, свързан с потиснатост и страх, които са увредили психическото и телесното им състояние, след освобождаването им под гаранция трудно са се възстановили и са понесли тежко опетняването на името и репутацията им в обществото. За обезщетяване на неимуществените вреди от неоснователното задържане е определено справедливо обезщетение по 18,500 лева, а на имуществените – разноските по наказателното производство.
Касационното обжалване не следва да бъде допуснато, въпреки че повдигнатите правни въпроси обуславят крайното решение на съда, но те не са решени в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд. Когато се претендира обезщетение за всички неимуществени вреди от неоснователно обвинение, обезщетението обхваща и вредите от задържането под стража, но не съществува правна пречка ищецът да претнедира обезщетение само за част от причинените вреди, какъвто е предявеният иск. Повдигнатите правни въпроси не се разрешават противоречиво от съдилищата. В представените от двете страни решения на Върховния касационен с. са присъдени различни по размер обезщетения за неоснователно задържане под стража, но психическото състояние на пострадалите в процесния случай е било особено утежнено от невъзможността истците да намерят за себе си някакво обяснение за задържането и непровеждането на никакви процесуалноследствени действия в продължение на повече от шест месеца. Повдигнатите правни въпроси нямат значение и за точното прилагане на закона и развитието на правото, тъй като въззивният с. е съобразил установената съдебна практика, че при предявен частичен иск обстоятелствата, които имат значение за целия иск не обосновават решението, но може да бъдат посочени за изясняване на правно значими обстоятелства. В случая неоснователността на продължилото наказателно преследване по следващото обвинение има значение за пълното обезщетяване на всички вреди, но то показва също, че при задържането истците не са извършили нито претендираното, нито каквото и да било друго престъпление. За определяне на размера на справедливото обезщетение за неимуществените вреди значение има както вида и характера на упражнената процесуална принуда, така и вида и тежестта на причинените телесни и психични увреждания, които се преценяват с оглед на всички обстоятелства поделото. Разноските на обвиняемия за адвокатско възнаграждение са имуществена вреда от неоснователното наказателно преследване поради липсата на процесуална форма те да бъдат присъдени в наказателното производство.
Воден от изложеното Върховният касационен с. , състав на Четвърто гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решението на Пловдивския апелативен с. от 02.06.2008 г. по гр.д. № 496/2007.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.