О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1039
София 12.09.2009 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и девети юли, две хиляди и девета година в състав:
Председател : БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ
Членове : КРАСИМИРА ХАРИЗАНОВА
МАРИО ПЪРВАНОВ
изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 810/2009 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Г”А. , град С., приподписана от пълномощника му адвокат С, срещу решение №199 от 12.12.2008 г. по гр. дело №318/2008 г. на Варненския апелативен съд, с което е оставено в сила решение №347/03.04.2008 г. по гр. д. №1857/2007 г. на Варненския окръжен съд. С първоинстанционното решение е отхвърлен предявеният иск с правно основание чл.45 ЗЗД от касатора срещу М. И. И. за сумата 146 687 лв. – обезщетение за имуществени вреди, представляващи стойността на заплатена неустойка за неизпълнение на задължение по предварителен договор от 12.10.2005 г. Въззивният съд е приел, че ответникът добросъвестно е упражнил правото си да обжалва заповедта за одобряване на ПУП, поради което няма непозволено увреждане.
Ответникът по касационната жалба М. И. И., град В., оспорва жалбата.
Жалбоподателят е изложил доводи за произнасяне в обжалваното решение по процесуалноправни въпроси относно доказване противоправността на деянието при липса на каквито и да било предпоставки за нейното изключване и съответно за освобождаване на ответника от отговорност. Тези въпроси са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивно решение №199 от 12.12.2008 г. по гр. дело №318/2008 г. на Варненския апелативен съд. Повдигнатите от касатора въпроси обуславят крайното решение. Те обаче не са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, тъй като има трайно установена съдебна практика. По начало няма злоупотреба с право и недобросъвестност, когато се подава неоснователна жалба срещу индивидуален административен акт. Недобросъвестност има само тогава, когато правото на обжалване на административен акт се упражнява умишлено в противоречие със законовото му защитно предназначение. Недобросъвестността не се предполага и този, който я твърди трябва да е докаже. Според трайно установената съдебна практика решаващият съд трябва да отдели спорните от безспорните факти и да преценява събраните по делото доказателства с оглед спорните факти. В разглеждания случай въззивният съд е обсъдил всички относими към спора доказателства и не е дал разрешение по поставените от касатора процесуалноправни въпроси в противоречие с трайно установената съдебна практика. Като е обсъдил доказателствата за това дали има недобросъвестност при упражняване от ответника правото на обжалване на административен акт, въззивният съд в съответствие със съдопроизводствените правила се е произнесъл по основателността на иска.
На ответника по касационната жалба не следва да се присъждат деловодни разноски, тъй като такива не са направени.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №199 от 12.12.2008 г. по гр. дело №318/2008 г. на Варненския апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.