О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 868
София 22.07.2009 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесети юли, две хиляди и девета година в състав:
Председател : БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ
Членове : КРАСИМИРА ХАРИЗАНОВА
МАРИО ПЪРВАНОВ
изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 603/2009 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Л”АД, град Б., срещу въззивно решение №224 от 22.12.2008 г. по гр. дело №741/2008 г. на Бургаския окръжен съд в частта, с която е оставено в сила решение №1118 от 14.07.2008 г. по гр. д. №146/2008 г. на Бургаския районен съд за уважаване иска на Г. И. В. срещу касатора с правно основание чл.200, ал.1 КТ за сумата 3 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди. Въззивният съд е приел, че по делото е доказано причиняване на неимуществени вреди вследствие трудовата злополука – отравяне. Съобразно характера и степента на търпените болки и страдания, изразяващи се в отпадналост, главоболие, замайване, забавена мисловна дейност и водещи до временно разстройство на здравето, е преценено, че за обезщетяването на ищцата са необходими 3 000 лв.
Ответницата по касационната жалба Г. И. В. град Б., оспорва жалбата.
Касаторът е изложил доводи за произнасяне в обжалваното решение по съществен материалноправен въпрос относно критерия по чл.52 ЗЗД за определяне обезщетението за неимуществени вреди, който е решен в противоречие с практиката на ВКС и е решаван противоречиво от съдилищата. Представени са ПП№4/1968 г. на ВС и решения на ВКС.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивно решение №224 от 22.12.2008 г. по гр. дело №741/2008 г. на Бургаския окръжен съд. Повдигнатият от касатора въпрос обуславя крайното решение. Той обаче не е решен в противоречие с трайно установената съдебна практика, включително и с тази, посочена от самия касатор. По начало съобразно разпоредбата на чл.52 ЗЗД размерът на обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда съобразно обществения критерий за справедливост. Неимуществените вреди нямат парична оценка, поради което обезщетението за тях се определя по вътрешно убеждение от съда. За да се приеме, че така поставеният въпрос е решен в противоречие на сочената съдебна практика и размерът на присъденото обезщетение е завишен, трябва да бъдат представени решения, при които при аналогични случаи са присъдени различни несъразмерно по-ниски обезщетения за неимуществени вреди. Това не е направено.
Съобразно изхода на делото деловодни разноски на ответника по жалбата не трябва да се присъждат, тъй като такива не са поискани.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №224 от 22.12.2008 г. по гр. дело №741/2008 г. на Бургаския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.