О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 403
София 12.04.2010 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на осемнадесети февруари, две хиляди и десета година в състав:
Председател : БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ
Членове : КРАСИМИРА ХАРИЗАНОВА
МАРИО ПЪРВАНОВ
изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 1730/2009 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. С. Г., град С., подадена от пълномощника му адвокат Д, срещу въззивно решение от 03.06.2009 г. по гр. дело №3337/2007 г. на Софийския градски съд, с което е отменено частично решение от 13.07.2007 г. по гр. д. №7022/2006 год. на Софийския районен съд и са отхвърлени предявените от касатора срещу Национално у. „Р” към БТК АД искове за заплащане на сумите 6 282.40 лв. – неизплатено възнаграждение за извънреден труд за периода 01.02.2003 г. – 01.05.2005 г. и 301.41 лв. – мораторна лихва. Въззивният съд е приел, че от приетата по делото тройна счетоводна експертиза се установява, че на ищеца не е изплатено възнаграждение за извънреден труд в размер на 1 288 лв. Не е установено за процесния период да е действал КТД, според който на ищеца се дължи заплащане на възнаграждение за извънреден труд в увеличен размер. При това положение размерът на възнаграждението следва да бъде определен съобразно разпоредбите на КТ. В останалата част до 7 570.40 лв. искът е неоснователен.
Ответникът по касационната жалба Национално у. „Р” към БТК АД, град С., не е заявил становище.
Жалбата е процесуално допустима.
Жалбоподателят е изложил доводи за произнасяне в обжалваното решение по процесуалноправен въпрос относно последиците от неизпълнението на задължението на ответника по чл.152 ГПК/отм./ за представяне на документ – КТД, който се решава противоречиво от съдилищата. Представено е решение №1618 от 05.12.2003 г. на ВКС, ТК, по гр. д. №2488/2002 г.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивно решение от 03.06.2009 г. по гр. дело №3337/2007 г. на Софийския градски съд. Повдигнатият от касатора въпрос е обусловил изхода на делото. Той обаче е решен в съответствие с трайно установената съдебна практика, включително и тази, представена от касатора. Според нея съдът има право с оглед обстоятелствата по делото да приеме за доказани тези факти, за които страната, заинтересована от недоказването им, е създала пречки за доказването им. Неизпълнението на задължението по чл.152 ГПК/отм./ обаче само по себе си не означава, че съдът е длъжен да приеме, че даден юридически факт е доказан. Едва след като прецени всички обстоятелства по делото, той може да стигне до този извод. По принцип разпоредбата на чл.128, ал.2 ГПК/отм./ е едно отклонение от общите правила за доказването и тя не освобождава страните в процеса от задължението им да докажат тези факти, от които извличат изгодни за себе си правни последици.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 03.06.2009 г. по гр. дело №3337/2007 г. на Софийския градски съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.