Определение №86 от по гр. дело №1273/1273 на 4-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
 
 
 
№ 86
 
 
 
София  21.01.2010 г.
 
 
 
В   И М Е Т О   НА   Н А Р О Д А
 
 
 
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско   отделение,  в  закрито  заседание  на дванадесети  ноември, две хиляди и девета година в състав:
 
 
 
                                            Председател :  БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ
                                                      Членове :  КРАСИМИРА ХАРИЗАНОВА  
                                                                       МАРИО ПЪРВАНОВ
 
 
 
изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 1273/2009 г.
 
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на И. Н. М. и В. Т. М., двамата от град П., подадена от пълномощника им адвокат И, срещу въззивно решение №128 от 20.05.2009 г. по гр. дело №125/2009 г. на Пловдивския апелативен съд, с което е отменено решение №1645/13.11.2008 г. по гр. д. №435/2008 г. на Пловдивския окръжен съд и касаторите са осъдени да заплатят на К. В. А. сумата 20 000 лв., представляваща продажна цена на лек автомобил „А”, модел А8, с рег. №РВ 7886 АР, цвят зелен металик с рама №WAUZZZ4DZVNO12205, двигател №AFB005459 по договор за покупко-продажба от 08.12.2005 г., получена на отпаднало основание след разваляне на договора поради неизпълнение на задължението за прехвърляне правото на собственост върху лекия автомобил. Въззивният съд е приел, че К. В. А. е развалила договора за покупко-продажба на посочения по-горе лек автомобил поради неизпълнение на задължението на продавачите да и прехвърлят правото на собственост, поради което те са длъжни да и върнат платената цена. Тя е 20 000 лв., а не посочената в договора – 1 000 лв. Продавачът по договора И. Н. М. е признал ясно и недвусмислено трикратно пред държавен орган в рамките на досъдебно производство и наказателно производство, че цената по договора е 20 000 лв. Това признание се подкрепя от останалите събрани по делото доказателства.
Ответницата по касационната жалба К. В. А., град П., оспорва жалбата.
Жалбоподателите са изложили доводи за произнасяне в обжалваното решение по материалноправни и процесуалноправни въпроси относно възможността за връщане на продажната цена без да има евикция и за доказване на симулация за продажната цена без наличие на обратен документ. Тези въпроси са решавани противоречиво от съдилищата. Представени са четири съдебни решения.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивно решение №128 от 20.05.2009 г. по гр. дело №125/2009 г. на Пловдивския апелативен съд. Първият повдигнат от касаторите въпрос обуславя крайното решение. Той обаче не е решаван противоречиво от съдилищата. По него има и трайно установена практика, която е съобразена от въззивния съд. Според нея е без значение дали има реализирана евикция или предстояща евикция. Това е така, защото и при двете хипотези има пълно неизпълнение на задължението да се прехвърли правото на собственост, т.е. продажба на чужда вещ. Продавачът отговаря винаги, когато трето лице има права върху продадената вещ, които може да противопостави на купувача, независимо дали това трето лице още не е предявило правата си и няма евикция или вече има такава. Вторият от въпросите не обуславя крайното решение. В случая е без значение за изхода на делото обстоятелството дали може да се доказва симулация за продажната цена без наличие на обратен документ, тъй като въззивният съд е направил извод за размера на цената въз основа на признание на продавача, преценено с оглед всички обстоятелства по делото.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
 
 
 
О П Р Е Д Е Л И :
 
 
 
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №128 от 20.05.2009 г. по гр. дело №125/2009 г. на Пловдивския апелативен съд.
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
 
 
 
ЧЛЕНОВЕ:1.
 
 
 
2.
 

Scroll to Top