О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 119
София 17.02.2010 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто
гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на петнадесети февруари, две хиляди и десета година в състав:
Председател : БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ
Членове : КРАСИМИРА ХАРИЗАНОВА
МАРИО ПЪРВАНОВ
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията МАРИО ПЪРВАНОВ
ч. гр. дело №25/2010 г.
Производството е по реда на чл.274, ал.3, т.1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на И. Ж. И., подадена от пълномощника му адвокат С, срещу определение №3321 от 05.10.2009 г. по ч. гр.дело №2033/2009 год. на Варненския окръжен съд, с което е потвърдено определение №9579 от 24.06.2009 г. по гр. д. №6560/2009 г. на Варненския районен съд. С първоинстанционното определение е прекратено производството по делото поради недопустимост на иска. Въззивният съд е приел, че е предявен иск за установяване неистинност на договор за доброволна делба на жилищна сграда от 15.02.1989 г., защото не са верни обстоятелствата, че е била новоизградена 4-етажна жилищна сграда съгласно заповед №129/07.10.1983 г. на ОбНС – В. и е получено право на строеж в полза на съделителите съобразно същата заповед, тъй като според кадастралните планове не съществува такава сграда. Въззивният съд е направил извод, че договорът за доброволна делба е диспозитивен документ и може да се оспорва само неговата автентичност, а не и верността му.
Жалбоподателят излага доводи за произнасяне в определението по процесуалноправен въпрос относно това дали е допустим иск за установяване неистинност на диспозитивен документ, в частта с която свидетелства за наличие на определени факти и обстоятелства. Този въпрос е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
По подадената частна жалба Върховният касационен съд, състав на ІV г.о. намира следното:
Частната жалба е депозирана в срока по чл.275, ал.1 ГПК и е допустима. Съобразно разпоредбите на чл.274, ал.3, т.1 ГПК във връзка с чл.280, ал.1, т.3 ГПК на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат определенията на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения, преграждащи по-нататъшното развитие на делото и в които съдът се е произнесъл по процесуалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Посоченият по-горе въпрос е правнорелевантен, но въпреки това касационното обжалване не следва да бъде допуснато, тъй като не е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. По него има трайно установена практика, която е съобразена от въззивния съд и според която частният диспозитивен документ може да е неистински само ако е неавтентичен. Представеният договор за доброволна делба на жилищна сграда от 15.02.1989 г. има качествата на частен диспозитивен документ, който материализира изявленията на страните за прекратяване на съсобствеността и превръщането и в отделни права на собственост върху определени обекти и официален свидетелстващ документ, който материализира изявлението на нотариуса, че подписите на страните по договора са положени пред него или вече положените подписи са техни. В исковата молба няма твърдения, че в някоя от тези части договорът за доброволна делба като документ е неистински.
Ето защо следва да се приеме, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване и разглеждане на частната жалба по същество.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №3321 от 05.10.2009 г. по ч. гр.дело №2033/2009 год. на Варненския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.