О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 720
София 24.06. 2010 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на тринадесети май, две хиляди и десета година в състав:
Председател: БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ
Членове: МАРИО ПЪРВАНОВ
БОРИС ИЛИЕВ
изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 57/2010 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Софийска апелативна прокуратура срещу решение №1226 от 05.10.2009 г. по гр. дело № 942/2009 г. на Софийския апелативен съд в частта, с която е отменено решение от 18.11.2008 г. по гр.дело №2263/2007 г. на Софийския градски съд за отхвърляне на иска за разликата над 2000 лв. до 4000 лв. и П. на Република България е осъдена да заплати на Н. Г. Х. още 2 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди от незаконно обвинение по сл. дело №144/2004 г. по описа на ОСлС – К. на основание чл.2, т.2 ЗОДОВ
Ответникът по касационната жалба Н. Г. Х., град К., оспорва жалбата.
Касационна жалба е постъпила и от Н. Г. Х. срещу същото решение в частта, с която е оставено в сила първоинстанционното решение за отхвърляне на иска за разликата над 4 000 лв. до 20 000 лв.
В жалбите са изложени доводи за произнасяне в обжалваното решение по материалноправни въпроси относно критерия по чл.52 ЗЗД за определяне обезщетението за неимуществени вреди, които са решавани противоречиво от съдилищата и са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Представени са решения на ВКС
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решение №1226 от 05.10.2009 г. по гр. дело № 942/2009 г. на Софийския апелативен съд. Повдигнатите от касаторите въпроси обуславят крайното решение. Те обаче не се решават противоречиво от съдилищата, нито са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Обжалваното решение е в съответствие с трайно установената съдебна практика по приложението на разпоредбата на чл.52 ЗЗД. Според нея размерът на обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда съобразно обществения критерий за справедливост. Неимуществените вреди нямат парична оценка, поради което обезщетението за тях се определя по вътрешно убеждение от съда. За да се приеме, че така поставеният въпрос е решен в противоречие на сочената съдебна практика и размерът на присъденото обезщетение е завишен или занижен, трябва да бъдат представени решения, при които при аналогични случаи са присъдени различни значително по-ниски или по-високи обезщетения за неимуществени вреди. Това не е направено.
Съобразно изхода на спора деловодни разноски не следва да се присъждат.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №1226 от 05.10.2009 г. по гр. дело № 942/2009 г. на Софийския апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.