ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№. 1284
София, 18 . септември 2009 г.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на седемнадесети септември 2009 година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков ЧЛЕНОВЕ: Красимира Харизанова
Веска Райчева
като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 946 по описа за 2009 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решението на Пловдивския окръжен съд от 09.01.2009 г. по гр.д. № 2658/2008, с което е потвърдено решението на Пловдивския районен съд от 25.06.2008 г. по гр.д. № 1877/2006, с което са отхвърлени предявените искове за обезщетение за имуществени и неимуществени вреди по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ.
Недоволен от решението е касаторът Р. Е. Д., представляван от адв. Р от ПАК, който го обжалва в срок, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправните въпроси за правното значение на нарушенията на съдопроизводствените правила в пъровинастнционното производство и задължението на съда да прецени данните за заинтересованост на свидетелите и по материалноправния въпрос за правното значение на нарушенията на охраната и режима на затвора за реализирането на правото на лишения от свобода да полага труд, които са решени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, разрешават се противоречиво от съдилищата и имат значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Ответникът по жалбата М. на п. , представляван от юрк. Чолаков я оспорва, като счита, че правилно въззивният съд е приел, че изискванията на охраната и режима имат значение за реализирането на правото на лишения от свобода да полага труд, като затворническата администрация е длъжна да преценява всеки отделен случай. При наличието на възможност на ищеца е предложена работа, но той е отстранен поради създадените конфликтни отношения с другите лишени от свобода, работещи на същото място.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното решение е въззивно, както и че обжалваемият интерес на делото пред въззивната инстанция не е под 1.000 лева, намира, че то подлежи на касационно обжалване. Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че в периода от 17.01.2004 до 25.10.2005 г. ищецът е пребивавал в затвора поради взетата по отношение на него мярка за неотклонение задържане под стража. До 16.01.2005 г. той е работил, но след това е спиран от работа по различни причини: лечение на психично заболяване от 16.08. до 28.09.2005 г., притежаване на нож, изработен от ищеца при работата си в завод „Тончо Г. ;, П. и създаване на чести и остри конфликти с други пребиваващи в затвора лица, които са стигали до заплахи със саморазправа.
Касационното обжалване не следва да бъде допуснато, въпреки че повдигнатият материалноправен въпрос обуславя крайното решение на съда, но той не е решен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд. Задължителна практика на Върховния касационен съд по този въпрос не е посочена в изложението касационната жалба и такава не съществува. В изложението към касационната жалба не са посочени и не са представени съдебни решения, в които повдигнатият въпрос да е разрешен по различен начин. Този въпрос няма значение за и за точното прилагане на закона и за развитието на правото, тъй като въззивният съд е съобразил трайно установената съдебна практика, че изискванията на охраната и режима също имат значение за реализирането на правото на лишения от свобода да полага труд. Действително в случая изработването и притежаването на нож не е основание ищецът да бъде лишен въобще от правото да полага труд, но мерките срещу поведението му не може да се ограничат и единствено с налагане на съответното наказание. По преценка на администрацията, при такова нарушение, ищецът може да бъде спрян от работа до намирането на друга подходяща. Задължението на администрацията да опазва реда в затвора, както и живота и здравето на лишените от свобода може да бъде изпълнявано чрез различни мерки, включително и преместване на лишен от свобода в различни помещения и спиране от работа при наличието на чести участия в остри конфликти с други лишени от свобода.
Повдигнатите процесуално правни въпроси също имат значение за крайното решение на съда, но те са разрешени в съответствие с трайно установената съдебна практика, че личното призоваване на лишената от свобода страна (а не чрез процесуалния й представител) не е нарушение на съдопроизводствените правила и не накърнява правото й на защита, както и че съдът преценява достоверността на свидетелските показания по вътрешно убеждение, като отчита данните за евентуална заинтересованост на свидетелите, но не е длъжен да приеме, че са неистинни показанията на
свидетеля, за когото има данни че не е безпристрастен, а са истинни само показанията на този свидетел, за когото няма такива данни.
Ответникът по касацията не претендира разноски в касационното производство.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решението на Пловдивския окръжен съд от 09.01.2009 г. по гр.д. № 2658/2008.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2.