О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 206
София, 15.02.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на единадесети февруари две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ
ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИРА ХАРИЗАНОВА
МАРИО ПЪРВАНОВ
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Красимира Харизанова
дело № 85/2009 година по описа на ІV гр.отделение
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на “Н”- София- клон със седалище и адрес на управление гр. Е. срещу въззивното решение на Софийския окръжен съд, 2 гр.състав от 19.V.2008 г. по гр.д. № 281/2008 г. Поддържат се оплаквания за произнасяне по материално правен и процесуално правни въпроси в противоречие с практиката на ВКС, разрешавани противоречиво от съдилищата и от съществено значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, тъй като уважаването на трите иска по чл.344 ал.1 т.1-3 от КТ при наличието на предварително разрешение от компетентната областна дирекция на И. по труда и при взето мнение на ТЕЛК – т.е. при изпълнено изискване за предварителна закрила по чл. 333 ал.1 и 2 от КТ е незаконосъобразно според касатора.
Ответникът по жалбата Х. Г. Е. от с. В. не се е възползвал от възможността по чл. 287 ал.1 от ГПК да подаде отговор.
Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и е процесуално допустима.
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване ВКС, състав на 4 г.о. взе предвид следното:
Х. Г. Е. е предявил исковете по чл. 344 ал.1 т.1-3 от КТ срещу жалбоподателя “Н” ЕАД София клон за отмяна на заповедта № Н* от 1.ІІІ.2007 г. за уволнение поради извършено тежко нарушение на трудовата дисциплина, довело до увреждане на имуществото на работодателя през нощта на 4.І.2007 г. срещу 5.І.2007 г. по време на дежурството му като пазач – невъоръжена охрана ХТР Б. , язовир “Б”. С експертно решение № 1* от заседание № 75 от 8. ХІ.2005 г. му е призната 51% трайно намалена работоспособност за срок от три години при водеща диагноза сърдечна недостатъчност хронична исхемична болест на сърцето, захарен диабет – неинсулинозависим тип, фигуриращи в чл. 1 ал.1 на Наредба № 5 /20.ІІ.1987 г. на Министъра на народното здраве и председателя на ЦС на БПС (Д.в. бр. 33/28.ІV.1987 г.) за болестите, при които работниците, боледуващи от тях, имат особена закрила съгласно чл. 333 ал.1 от КТ. При наличие на посочените заболявания по т.1 и 6 на ал.1 на чл.1 от Наредба № 5/1987 г. ищецът се ползва с предварителната закрила по чл. 333 ал.1 от КТ, изискваща работодателят да получи предварително разрешение на И. по труда за всеки отделен случай при уволнение по чл. 328 ал.1 т.2,3,5 и 11 и чл. 330 ал.2 т.6 от КТ. Освен това съгласно чл. 333 ал.2 от КТ е необходимо да се вземе мнението и на ТЕЛК. В настоящия случай е безспорно, че И. по труда е дала предварително разрешение за уволнението на ищеца, но това е сторено без да се вземе мнението на ТЕЛК. В случая, при наличие не на една, а на две болести от предвидените 6 в посочения подзаконов нормативен акт извършеното уволнение със заповедта от 1.ІІІ.2007 г. е незаконосъобразно, както правилно е приел съда. Изискването на чл. 333 ал.2 от КТ е работодателят да вземе мнение на ТЕЛК преди уволнението при наличие на заболяванията на ищеца, фигуриращи в Наредба № 5/1987 г. Щом към датата на заповедта това не е сторено, то уволнението е незаконно, както е признато от съдебните инстанции. В същия смисъл е и съдебната практика. Безспорно е, че на работодателя са били известни заболяванията на ищеца. Приложените решения на ВКС към касационната жалба № 91/18.ІV2003 г. по гр.д. № 2750/2001 г. на ІІІ г.о. и № 1* от 8. Х.1999 г. по гр.д. № 1147/1998 г. на ІІІ г.о. не съдържат друго тълкуване на разпоредбата на чл. 333 от КТ за необходимата предварителна закрила при уволнение. Първото от тях касае неустановеност на заболяване на работника към момента на издаване на заповедта за уволнение поради неизпълнение на задължението на работника да декларира и представи документи за заболяването си, а второто – отсъствие на поставена от компетентните медицински органи диагноза за заболяване посочено в Наредба № 5/1987 г. към момента на уволнението. В настоящия случай тези диагнози са поставени две години преди издаване на заповедта от 1.ІІІ.2007 г.
Като е обосновал извод за неспазване изискванията на чл. 333 ал.2 от КТ от страна на работодателя преди извършване на уволнението, въззивният съд е постановил законосъобразен и обоснован съдебен акт за уважаване на претенциите по чл. 344 ал.1 т.1-3 от КТ. Правилно в този случай не е разгледан спора по същество, щом е налице посочения пропуск преди издаване на заповедта за уволнение.
Не може да бъдат споделени изложените от жалбоподателя доводи, че той е поискал от ТЕЛК мнение за освобождаването от длъжност на ищеца, но произнасянето на компетентния орган е закъсняло – потвърждаването на процента намалена работоспособност е издадено два месеца след уволнението. Нормата на чл. 333 ал.2 от КТ изисква мнението на ТЕЛК да предшества уволнението, а според утвърдената съдебна практика то трябва да служи и за обосноваване на предварителното разрешение на И. по труда по ал.1 на чл. 333 от КТ, т.е. да предшества и това разрешение в случаите на т.2 и 3 на чл. 333 ал.1 от КТ, тъй като предварителната закрила в случая е необходима именно поради здравословни причини, а не по социални такива, каквито са останалите посочени в т.1,4,5 и 6 на ал.1 на чл. 333 от КТ.
С оглед на изложеното, не са налице предвидените в чл. 280 ал.1 т.1-3 от ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Софийския окръжен съд, 2 въззивен състав от 19.V.2008 г. постановено по гр.д. № 281/2008 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: