О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 756
София, 01.07.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти юни две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ
ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИРА ХАРИЗАНОВА
МАРИО ПЪРВАНОВ
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Красимира Харизанова
дело № 1871/2009 година
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Г. И. А. от с. К., община К., Врачанско срещу въззивното решение на Врачанския окръжен съд от 20.ІІІ.2009 г. по гр.д. № 78/2009 г., с което е оставено в сила решението на Врачанския районен съд по гр.д. № 603/2008 г. за отхвърляне на предявените от него претенции за прогласяване нищожност на договори, оформени с нот.акт № 200/том ІV, нот.дело № 611/2006 г. и на договор, оформен с нот.акт № 95 том Х нот.дело № 4128/1997 г. и за отмяна на нот.акт № 241 том ІV нот.дело № 1288/1974 г. Поддържат се оплаквания за “противоречие с практиката на ВКС, което е от съществено значение за точното прилагане на закона и развитието на правото”. В жалбата липсват формулирани материалноправни и процесуални въпроси по чл. 280 ал.1 от ГПК.
Жалбата е подадена в срока по чл. 283 от ГПК срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и е процесуално допустима.
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение взе предвид следното:
За да остави в сила решението на районния съд за отхвърляне на предявените от ищеца претенции на нищожност на сделките и за отмяна на нотариален акт по обстоятелствена проверка от 1974 г. , Врачанският окръжен съд е констатирал, че обосноваването на исканията за нищожност на договорите за прехвърляне на право на собственост от 2006 и 1997 г. не е конкретизирано от ищеца какви пороци на тези сделки съдържат, нито е посочено какво негово субективно право засягат те. Независимо от предоставените неколкократни възможности на ищеца да уточни претенциите си, дадени подробни указания от страна на районния съд, включително и да се конституират приобретателите по договор за продажба от 2006 г., ищецът не е изпълнил задълженията си да конкретизира исковете, не е ангажирал конкретни доказателства за обосноваване на исканията си за обявяване нищожност на тези договори. Подадените от негова страна молби и искания до съда съдържат само твърдения за умишлени престъпни действия и бездействия на съдебните и административни органи, но не и обосноваване от фактическа страна на доводите за недействителност на посочените договори за разпореждане с имотите по исковата молба, нито се сочи с какво те накърняват правната му сфера. При формулиране на исканията, отправени до съда, се правят само твърде общи оплаквания за нарушения на “действащото законодателство”. Като причина за нищожност на сделките се изтъква погрешно посочване на съседи на имота, както и липсващо негово съгласие за продажба на единия от имотите в качеството му на съсобственик. По никакъв начин обаче не се установява такова качество да е налице у Г. А. При така изяснените процесуални действия на ищеца, съдебните инстанции в гр. В. не са разполагали с друга правна възможност освен да отхвърлят така неконкретизираните искове (независимо от неколкократно дадени указания за отстраняване нередовности на исковата молба).
Съгласно т.1 на Тълкувателно решение № 1/2009 г. от 19.ІІ.2010 г. на ОСГКТК на ВКС на РБ касаторът е длъжен да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като израз на диспозитивното начало в гражданския процес. Обвързаността на касационния съд от предмета на жалбата се отнася и до фазата на нейното селектиране. Посоченият от касатора материалноправен или процесуален въпрос от значение за изхода по конкретното дело като общо основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол, определя рамките, в които ВКС е длъжен да селектира касационните жалби. Обжалваното решение не може да се допусне до касационен контрол без да бъде посочен този въпрос, както и на основания, различни от формулираните в жалбата. Касационният съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства в касационната жалба. Противното би засилило твърде много служебното начало във вреда на ответната страна по касационната жалба, а и възможно би било жалбоподателят да влага в правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело друго, различно съдържание от това, което ще изведе съдът. Върховният касационен съд може от обстоятелствената част на изложението в приложението към касационната жалба по чл. 284 ал.3 т.1 от ГПК само да конкретизира, да уточни и да квалифицира правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това.
Както се посочи по-горе, в жалбата на Г. А. липсва формулиран въпрос по чл. 280 ал.1 от ГПК, обуславящ необходимостта от произнасяне. Това води до извода, че не следва да се допуска до касационен контрол въззивното решение на Врачанския окръжен съд. Последното не е нищожно и недопустимо, с оглед служебното задължение на ВКС да следи за спазването на процесуалните норми, обуславящи валидността и допустимостта на съдебните решения.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 118 на Врачанския окръжен съд от 20.ІІІ.2009 г. постановено по гр.д. № 78/2009 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: