О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1689
София, 22.12.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на седемнадесети декември две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ
ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИРА ХАРИЗАНОВА
МАРИО ПЪРВАНОВ
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Красимира Харизанова
дело № 226/2009 година
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. К. Г. от гр. С. чрез адв. С от САК срещу решението на Софийския градски съд,ІV-в въззивен състав постановено на 10. ХІ.2008 г. по гр.д. № 2376/2008 г.
В срока по чл. 287 от ГПК ал.1 от ГПК е постъпило възражение от ответника 1. С. “С” гр. С., представлявано от директора Т. М. чрез пълномощника адв. Я от САК, в което се поддържа, че не са налице основания за допускане на касационната жалба до разглеждане, евентуално – последната е неоснователна.
Жалбата е подадена в срока по чл. 283 от ГПК срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и е процесуално допустима.
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение взе предвид следното:
А. К. Г. е предявила иск срещу работодателя си 1. С. “С” гр. С., община М. с правно основание чл. 224 ал.1 от КТ за заплащане на сумата 8285 лв представляващи обезщетението й за неползван платен годишен отпуск за 347 дни за времето от 1. ХІІ.1999 до 31.VІІ. 2007 г. , през което незаконно е било прекратено трудовото й правоотношение до възстановяването й на работа с решение № 206 от 13.VІ.2007 г. на ВКС, ІV гр. о. по гр.д. № 2304/2004 г., с което е признато за незаконно уволнението й със заповед № 106 от 1. ХІІ.1999 г. на директора на 1. С. “С” гр. С.. С решението на Софийския районен съд, ІІ ГК, 77 състав от 15.ІV.2008 г. по гр.д. № 2551/2008 г. искът й е отхвърлен като неоснователен.
По въззивна жалба на ищцата С градски съд, ІV-в въззизен състав с решението си от 10. ХІ.2008 г. по гр.д. № 2376/2008 г. е оставил в сила първоинстанционния съдебен акт, като е споделил изводът за недължимост на обезщетението за неползван платен годишен отпуск за времето от прекратяване на трудовото правоотношение през 1999 г. до възстановяването на ищцата на заеманата длъжност в ответното училище.
В касационната жалба и изложението по допустимостта й по чл. 284 ал.3 т.1 от ГПК отсъства формулиран материално правен или процесуално правен въпрос, по който се е произнесъл въззивния съд, но от съдържанието на направените оплаквания и изтъкнати доводи на касатора може да се направи извод, че се касае до въпроса дали на работника, чието уволнение е признато с влязъл в сила съдебен акт за незаконно, се дължи обезщетението за неползван платен годишен отпуск по чл. 224 ал.1 от КТ за времето, в което той е останал без работа поради незаконното си уволнение. В жалбата се поддържа, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с материалния закон и с ежегодните указания на Министерство на труда и социалната политика., като по този въпрос съществува противоречива съдебна практика на съдилищата, но не се представят влезли в сила съдебни актове в подкрепа на тезата за дължимост на обезщетението по чл. 224 ал.1 от КТ.
Върховният касационен съд намира, че не са налице предпоставките на чл. 280 ал.1 т.1-3 от ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. По формулирания по-горе въпрос не съществува противоречива съдебна практика, такава не е представена от касатора, както се твърди в изложението към касационната жалба. Приложеното решение на Софийския районен съд от 31.V.2006 г. по гр.д. № 7139/2006 г. няма качеството на задължителна съдебна практика по т.1 на ал.1 от чл. 280 от ГПК, а липсват данни и за влизането му в сила. Приложените указания на Министерство на труда и социалната политика нямат обвързващ съда характер и не могат да обосноват сами по себе си наличието на предпоставките по т.1-3 от чл. 280 ал.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
С оглед на изложеното, не са налице основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал.1 т.1-3 от ГПК.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Софийския градски съд, ІV-в въззивен състав от 10. ХІ.2008 г. постановено по гр.д. № 2376/2008 г.
ОСЪЖДА А. К. Г. от гр. С. ж.к. Младост 3 бл. 356 вх.4 ет.6 ап.15 да заплати на 1. С. “С” гр. С. ж.к. Младост1 ул. М. направените разноски по делото за настоящата инстанция в размер на 427.50 лв.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: