О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 678
гр.София, 18.06.2010 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто
гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
десети юни две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д. № 953/ 2010 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по искане на Р. В. Б. за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Благоевградски окръжен съд № 32 от 08.02.2010 г. по гр.д. № 1087/ 2009 г. С посоченото решение е потвърдено решение на Петрички районен съд по гр.д. № 799/ 2009 г., като по този начин са отхвърлени предявените от касатора против „О” А. искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1, 2 и 3 от КТ за признаване за незаконно и за отмяна на уволнението на Р. Б. , извършено със заповед № К* от 24.09.2009 г., за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност и за заплащане на обезщетение за оставане без работа в размер 3 900 лв.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване се твърди от жалбоподателя, че въззивният съд е постановил решението си в противоречие с практиката на ВКС по материалноправния въпрос законно ли е уволнението на работник, ползващ закрила по чл.333 ал.1 т.3 от КТ, когато не е получено предварително разрешение за това. Позовава се на решение № 91 по гр.д. № 2750/ 2001 г. на ІІІ г.о. на ВКС, в което е прието, че последиците по чл.344 ал.2 от КТ не настъпват, когато работникът декларира под страх от наказателна отговорност, че не страда от заболяване за което се полага закрила по чл.333 ал.1 т.3 от КТ. На това основание иска допускане на касационно обжалване на решението, съответно отмяната му и за разглеждане на спора по същество, с последващо уважаване на предявените искове.
Ответникът по касация „О” оспорва жалбата и моли обжалването да не бъде допуснато. Счита, че липсва ясна формулировка на правният въпрос по чл.280 от ГПК и че не е налице задължителна практика на ВКС, за да се обосноват предпоставките по т.1 на ал.1 на чл.280 от ГПК.
Съдът, след като обсъди направените доводи и прецени материалите по делото, намира жалбата за допустима, обаче искането за допускане на касационно обжалване на решението е неоснователно.
Цитираното в изложението на основанието за допускане на касационно обжалване решение на ВКС не е от кръга на тези, които са задължителни за съдилищата или тези, постановени за уеднаквяване на практиката и осигуряване на точното прилагане на закона по действащия ГПК. То представлява решение по конкретен казус и даденото в него тълкуване не е задължително. Така че соченото от касатора основание за допускане на обжалването във връзка с противоречието между обжалваното решение и горецитираният акт на ВКС не е по т.1, а следва да се квалифицира по т.2 на ал.1 на чл.280 от ГПК (така ТР № 1 от 2010 г. на ОСГТК на ВКС).
Доводът за наличието на такова противоречие е неоснователен, тъй като въззивният съд не е разгледал въпроса дали касаторът се ползва от закрила за уволнение по чл.333 ал.1 т.3 от КТ. В този смисъл той не се е произнесъл по повдигнатия в изложението въпрос, за да се приеме, че има произнасяне в противоречие с практиката. А произнасяне няма, защото в исковата молба на Р. Б. уволнението не е оспорено поради наличието на закрила по чл.333 ал.1 т.3 от КТ. Единственото основание на иска за отмяна на уволнението, което е заявено в исковата молба, е немотивирането на уволнителната заповед и неизвършването на подбор. Други основания ищецът не е изложил, въпреки че с определение от 03.08.2009 г. съдът му е дал възможност да допълни и поясни исковата молба. До приключване на производството пред първата инстанция не е твърдяно от ищеца, че се е ползвал от закрила по чл.333 от КТ и че уволнението е незаконно поради това, че за извършването му не е взето разрешение от инспекцията по труда. Навеждането на това основание едва с въззивната жалба е недопустимо съгласно чл.266 ал.1 от ГПК, поради което законосъобразно въззивният съд е отказал да обсъжда въпроса ползвал ли се е Р. Б. от закрила по чл.333 ал.1 т.3 от КТ.
Поради това по повдигнатия от касатора материалноправен въпрос не са налице основанията по чл.280 ал.1 т.2 от ГПК. Друг въпрос, който да попада в някоя от хипотезите на чл.280 ал.1 от ГПК, касаторът не е формулирал. Ако не се касае за нищожност или недопустимост на въззивното решение (каквито основания в случая не се откриват), служебно съдът не може да повдига такъв въпрос. Поради това касационното обжалване на въззивното решение не следва да бъде допуснато.
С оглед изхода от спора само ответникът по касация има право на разноските по касационното производство. Той обаче не е искал присъждане на такива, нито е доказал направени разходи пред ВКС, поради което по отговорността за разноски настоящата инстанция не следва да се произнася.
По изложените съображения настоящият състав на Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Благоевградски окръжен съд № 32 от 08.02.2010 г. по гр.д. № 1087/ 2009 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: