О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 561
гр.София, 21.05.2010 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание
на тринадесети май две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д. № 777/ 2010 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по искане на Т. Б. Т. за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Софийски градски съд от 10.03.2008 г. по гр.д. № 1862/ 2007 г. С посоченото решение е оставено в сила решение на Софийски районен съд по гр.д. № 1862/ 2007 г., като по този начин въззивният съд е отхвърлил предявения от касатора против М. на з. и горите иск по чл.1 ал.1 от ЗОДОВ за заплащане на сумата 3 000 лв – обезщетение за претърпени неимуществени вреди.
Подадени са няколко жалби, като към тях е приложено изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, подписано от упълномощения от касатора адвокат Т. В това изложение се съдържат твърдения, че първоинстанционното и въззивното решения са неправилни поради нарушение на материалния и процесуалния закон и че са необосновани. Изложени са и доводи, че са налице предпоставките на чл.280 ал.1 т.3 от ГПК за допускане на обжалването, тъй като хипотезите на неизпълнение на съдебни решения на българския съд под различни предлози са зачестили. Не е формулиран в изложението конкретен въпрос, на който да е даден отговор във въззивното решение и който да е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Формулирано е искане за допускане на касационно обжалване на решението, съответно отмяната му и за разглеждане на спора по същество, с последващо уважаване на предявения иск.
Ответникът по касация М. на з. и горите не взема становище по жалбата.
Съдът, след като обсъди направените доводи и прецени материалите по делото, намира жалбата за допустима, обаче искането за допускане на касационно обжалване на решението е неоснователно.
На първо място следва да се отбележи, че в производството по чл.288 от ГПК съдът не може да разрешава спорове във връзка с правилността на обжалваното решение. Дали същото е обосновано или не, дали при постановяването му са нарушени процесуални или материални правни норми, касационната инстанция може да обсъжда само ако и когато обжалването бъде допуснато. Именно въпросът за допускането се решава в производството по чл.288 от ГПК, а самото допускане може да стане само при условията на чл.280 от ГПК – т.е. доколкото въззивният съд е постановил решението, отговаряйки на материален или процесуален въпрос, по който има противоречива практика, който е решен в противоречие с обвързваща практика на ВКС или който е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Въпросът трябва да е формулиран от касатора. Недопустимо е съдът да повдига такъв въпрос служебно или да го извлича от касационната жалба. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това (ТР № 1 от 2010 г. на ОСГТК на ВКС).
В изложението на жалбоподателя конкретен въпрос по чл.280 от ГПК не е формулиран. В подписаните от адвокати две жалби също се съдържат оплаквания за необоснованост и незаконосъобразност на решението, но няма формулировка на материални или процесуални въпроси, които да стоят в основата на правните изводи на решаващия съд. Доводите са за неправилно решаване на конкретния правен спор – т.е. за грешен извод на съда, че липсва вредоносно поведение по чл.1 от ЗОДОВ. Както настоящият състав вече отбеляза, тези доводи могат да се разглеждат едва ако и когато касационното обжалване бъде допуснато. В случая такова допускане не може да има, тъй като не е повдигнат от касатора правен въпрос, който да бъде преценен с оглед приложното поле на чл.280 от ГПК.
По изложените съображения Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Софийски градски съд от 10.03.2008 г. по гр.д. № 1862/ 2007 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: