О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 679
гр.София, 18.06.2010 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто
гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
десети юни две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д. № 929/ 2010 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по искане на община Д. за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Смолянски окръжен съд № 55 от 15.03.2010 г. по гр.д. № 89/ 2010 г. С посоченото решение е оставено в сила решение на Девински районен съд по гр.д. № 182/ 2009 г., като по този начин са уважени предявените от К. В. Х. против касатора искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1, 2 и 3 от КТ. Признато е за незаконно и е отменено уволнението на Х. , извършено със заповед № 886 от 25.06.2009 г., ищецът е възстановен на заеманата преди уволнението длъжност „екскурзовод планински водач” и ответникът е осъден да му заплати обезщетение за оставане без работа в размер 2 730 лв.
С определение от 20.04.2010 г. въззивният съд е допълнил решението си в частта за разноските, като е осъдил касатора да заплати на К. Х. 800 лв разноски по въззивното производство.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване се твърди от жалбоподателя, че въззивният съд е решил спора за спазване на изискванията на чл.193 и чл.195 от КТ при извършване на уволнението в противоречие с утвърдената съдебна практика. За установяване на наличието на такова противоречие е представил решения на районни съдилища. Освен това поддържа, че по същия въпрос се налага намесата на ВКС за осигуряване на точното прилагане на закона и развитието на правото. Излага и доводи, че обжалваното решение е необосновано и че при постановяването му са допуснати нарушения на правилата на ГПК. На това основание иска допускане на касационно обжалване на решението, съответно отмяната му и разглеждане на спора по същество, с последващо отхвърляне на предявените искове.
Ответникът по касация К. В. Х. оспорва жалбата и моли обжалването да не бъде допуснато, като счита че решението на въззивния съд е правилно. Според него не е надлежно формулиран правен въпрос, по който да се допусне обжалването, а в изложението си касаторът е смесил основанията за допускане с основанията за отмяна на въззивното решение. Поради това моли обжалването да не бъде допускано.
Съдът, след като обсъди направените доводи и прецени материалите по делото, намира жалбата за допустима, обаче искането за допускане на касационно обжалване на решението е неоснователно.
На първо място следва да се отбележи, че в производството по чл.288 от ГПК съдът не може да разрешава спорове във връзка с правилността на обжалваното решение. Дали същото е обосновано или не, дали при постановяването му са нарушени процесуални или материални правни норми, касационната инстанция може да обсъжда само ако и когато обжалването бъде допуснато. Именно въпросът за допускането се решава в производството по чл.288 от ГПК, а самото допускане може да стане само при условията на чл.280 от ГПК – т.е. доколкото въззивният съд е постановил решението, отговаряйки на материален или процесуален въпрос, по който има противоречива практика, който е решен в противоречие с обвързваща практика на ВКС или който е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Въпросът трябва да е формулиран от касатора. Недопустимо е съдът да повдига такъв въпрос служебно или да го извлича от касационната жалба (ТР № 1 от 2010 г. на ОСГТК).
В изложението на жалбоподателя е формулиран само един въпрос по чл.280 от ГПК – редовна ли е уволнителната заповед от гледна точка на спазване на изискванията на чл.193 и чл.195 от КТ. Не се установяват обаче твърденията на жалбоподателя, че по този въпрос има противоречива съдебна практика. Основанието по чл.280 ал.1 т.2 от ГПК е налице тогава, когато в обжалваното въззивно решение е дадено разрешение на правен въпрос в противоречие с решаването на същия въпрос в други, влезли в сила съдебни решения. Невлезли в сила решения не могат да обосноват противоречие в практиката, тъй като те могат да бъдат отменени по реда на инстанционния контрол. В конкретния случай касаторът твърди, че има противоречие в практиката, но за да докаже твърденията си не представя данни за влезли в сила решения. Приложените към изложението му копия от решения на районни съдилища не са влезли в сила, т.е. не разрешават правния въпрос за редовността на уволнителната заповед. Поради това предпоставките по чл.280 ал.1 т.2 от ГПК не са налице.
Не са налице и предпоставките по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК. Съгласно т.4 от ТР № 1 от 2010 г. на ОСГТК на ВКС, повдигнатият от касатора правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена. Нито една от тези предпоставки не е налице. По прилагането на чл.193 и чл.195 от КТ не е създадена противоречива или неправилна практика, нито пък практика, нуждаеща се от осъвременяване. Законът не е непълен или неясен, няма необходимост от тълкуване на нормите или от преодоляване на противоречия между тях.
Поради това касационното обжалване на въззивното решение не следва да бъде допуснато и на второто посочено от касатора основание. На ответника по касация следва да бъдат присъдени разноските, направени в касационното производство.
По изложените съображения Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Смолянски окръжен съд № 55 от 15.03.2010 г. по гр.д. № 89/ 2010 г..
ОСЪЖДА община Д. да заплати на К. В. Х. сумата 800 лв (осемстотин лева) разноски по касационното производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: