О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 369
гр.София, 17.06. 2010 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание
на десети юни две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от Борис Илиев ч.гр.д.№ 346/ 2010 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.274 ал.3 т.1 от ГПК.
Образувано е по искане на Тодор Василев Кисьов за допускане на касационно обжалване и за отмяна на определение на Смолянски окръжен съд № 72 от 09.03.2010 г. по ч.гр.д.№ 130/ 2010 г., с което е потвърдено определение на Чепеларски районен съд по гр.д.№ 4/ 2010 г. По този начин е прекратено производството по исковете, предявени от частния жалбоподател против Живка Василева Панайотова за установяване на нищожността на извършения от жалбоподателя отказ от наследствата на Васил Лазаров Кисьов и Маруда Тодорова Кисьова и за обявяване на нищожността на договор за дарение, извършен от жалбоподателя в полза на ответницата с нотариален акт № 90 т.І н.д.№ 865/ 22.12.1998 г. на нотариус при Чепеларски районен съд.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване се твърди от жалбоподателя, че обжалваното въззивно определение е преписано от първоинстанционния съдия, видно от шрифта и бланката на обжалваното определение. Поддържа, че въззивният съд не си дал сметка до какво води прекратителното определение – с постановяването му автоматично се отменяло атакуваното с исковата молба дарение. Излага и доводи, че съдът е действал вместо ответника и че ще предявява иск срещу съдилищата да проверят исковата му молба като съд, както и за това, че той не е трябвало да подава иск за отмяна на нотариалния акт, а същият се считал предявен служебно. Моли обжалваното определение да бъде допуснато до касационно обжалване и да бъде отменено с отправяне на задължителни указания за разглеждане на спора по същество.
Ответникът по частната жалба Ж. В. П. не взема становище по същата.
Върховният касационен съд, след като обсъди направените доводи и прецени материалите по делото, намира частната жалба за допустима, но искането за допускане на касационно обжалване на атакуваното определение – за неоснователно.
Съгласно чл.274 ал.3 от ГПК допускането до такова обжалване е възможно, ако са налице условията по чл.280 ал.1 от ГПК – т.е. ако при постановяване на атакуваното определение съдът се е произнесъл по процесуален или материален въпрос, който се разрешава противоречиво от съдилищата, който е решен в противоречие с практиката на ВКС или решението по който е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Въпросът следва да е формулиран от касатора, тъй като за касационния съд съществува забрана служебно да извлича такъв от твърденията в жалбата (т.1 от ТР № 1 от 2009 г. на ОКГТК). В конкретния случай в изложението по чл.280 от ГПК процесуалният представител на касатора не е посочил въпрос, който да е решен в противоречие със задължителна или незадължителна съдебна практика или който да е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Изложени са разсъждения за това какво отношение имал съда към страните, как би трябвало (според касатора) съдът да процедира и какви са последиците от действията му. Не е изведен обаче конкретен правен въпрос, на който да е отговорено в обжалваното определение и който да е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Поради това касационното обжалване не може да бъде допуснато.
По изложените съображения Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определението на Смолянски окръжен съд № 72 от 09.03.2010 г. по ч.гр.д. № 130/ 2010 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: