О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 741
гр.София, 29.06.2010 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто
гражданско отделение, в закрито съдебно заседание
на двадесет и четвърти юни две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д. № 961/ 2010 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по искане на И. С. П. за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Софийски градски съд от 01.02.2010 г. по гр.д. № 2522/ 2008 г. С посоченото решение е потвърдено в осъдителната част решение на Софийски районен съд по гр.д. № 12255/ 2007 г., като по този начин касаторът е осъден да заплати на Е. А. А., в качеството му на едноличен търговец с фирма ЕТ „Рекламно издателска къща АСП – Е. А. ”, по иск с правно основание чл.207 ал.1 т.2 от КТ сумата 610 щатски долара.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване се твърди от жалбоподателя, че въззивният съд е постановил решението си на основата на изключени по реда на чл.101 от ГПК (отм.) писмени доказателства. По този начин допуснал противоречие с практиката на ВКС по процесуалноправният въпрос могат ли фактическите изводи на съда да се базират на писмени доказателства, които въпреки изискването им от другата страна не са представени в оригинал. На това основание се иска допускане на касационно обжалване на решението, съответно отмяната му.
Ответникът по касация не взема становище по жалбата.
Съдът, след като обсъди направените доводи и прецени материалите по делото, намира жалбата за допустима, обаче искането за допускане на касационно обжалване на решението е неоснователно.
Въззивният съд не е постановил решението въз основа на документи, които са изключени от кръга на доказателствата по делото на основание чл.101 от ГПК (отм.). Напротив, в мотивите на съдебният акт изрично е посочено, че документите, които ищецът не е представил в оригинал и са изключени от доказателствения материал по делото, не се ползват от съда при изграждането на фактическите му констатации. Следователно по повдигнатия от касатора въпрос не е налице произнасяне, което да е в противоречие с практиката в приложените към изложението решения на ВС и ВКС.
Друг въпрос, освен този за приложението на чл.101 от ГПК (отм.), който да попада в някоя от хипотезите на чл.280 ал.1 от ГПК, касаторът не е формулирал. Ако не се касае за нищожност или недопустимост на въззивното решение (каквито основания в случая не се откриват), служебно съдът не може да повдига такъв въпрос (ТР № 1 от 2010 г. на ОСГТК на ВКС). Поради това касационното обжалване на въззивното решение не следва да бъде допуснато.
С оглед изхода от спора само ответникът по касация има право на разноските по касационното производство. Той обаче не е искал присъждане на такива, нито е доказал направени разходи пред ВКС, поради което по отговорността за разноски настоящата инстанция не следва да се произнася.
По изложените съображения Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Софийски градски съд от 01.02.2010 г. по гр.д. № 2522/ 2008 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: