О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 559
гр.София, 20.05.2010 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто
гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
тринадесети май две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д. № 763/ 2010 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по искане на В. А. П. за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Плевенски окръжен съд № 56 от 11.02.2010 г. по гр.д. № 992/ 2009 г. С посоченото решение, след като е отменил решение на Плевенски районен съд по гр.д. № 4047/ 2009 г., въззивният съд е отхвърлил предявените от касатора против С. „П” – гр. П. искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1, 2 и 3 от КТ за признаване за незаконно и за отмяна на уволнението на В. П. , извършено със заповед № 369 от 01.06.2009 г., за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „чистач” и за заплащане на обезщетение за оставане без работа за период от 01.06. до 11.09.2009 г. в размер 1 012,67 лв.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване се твърди от жалбоподателя, че въззивният съд неправилно счел „протокол от среща на синдикатите и ръководството на училището” от 27.05.2009 г. за становище по съкращаването на ищцата. Протоколът бил ирелевантен, тъй като съгласие по чл.333 ал.4 от КТ за съкращаване на щата трябвало да бъде дадено не от всички представители на синдикалните организации, а само от този синдикат, в който съкратеният работник членува. Счита, че разглеждането на този въпрос от ВКС е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. На това основание иска допускане на касационно обжалване на решението, съответно отмяната му и за разглеждане на спора по същество, с последващо уважаване на предявените искове.
Ответникът по касация С. „П” – гр. П. оспорва жалбата и моли обжалването да не бъде допуснато. Счита, че липсва ясна формулировка на правният въпрос по чл.280 от ГПК и че не са обосновани предпоставките по т.3 на ал.1 на чл.280 от ГПК.
Съдът, след като обсъди направените доводи и прецени материалите по делото, намира жалбата за допустима, обаче искането за допускане на касационно обжалване на решението е неоснователно.
За да се допусне обжалването следва да е формулиран принципен въпрос, който да е от значение за конкретното дело и на който въззивният съд да е дал отговор в атакуваното решение. Освен това отговорът на въпроса трябва да е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Съгласно ТР № 1 от 2010 г. на ОСГТК хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 от ГПК е налице, когато разглеждането на формулираният въпрос допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й, за да се създаде съдебна практика по прилагането на закона, когато е непълен, неясен или противоречив или за да бъде тази практика осъвременена.
Тези предпоставки не са налице. Единственият повдигнат в изложението по чл.280 от ГПК въпрос касае спазването на процедурата по чл.333 ал.4 от КТ и по – точно опорочена ли е тя, когато становището на синдикатите по съкращаването на щата е обективирано в протокол за среща. Този въпрос е без значение за изхода от спора, тъй като същественото за този изход е дали има съгласие или не, а не по какъв начин то е дадено. Правилността на констатацията за наличие на съгласие не може да се обсъжда в производството по чл.288 от ГПК. Касационното обжалване се допуска само при условие, че отговорите на правни въпроси са направени от въззивния съд при противоречива практиката или тези отговори за са от значение за развитието на правото и точното прилагане на закона. По въпроса как се доказва съгласието по чл.333 ал.4 от КТ законът е ясен и по прилагането му няма данни за противоречива практика – допустими са всички доказателствена средства. Обжалваното решение не дава различен отговор на този въпрос, не се налага създаване, осъвременяване или изменяне на съдебната практика в тази насока, т.е. не са налице условията по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК.
Поради това касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
По изложените съображения Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Плевенски окръжен съд № 56 от 11.02.2010 г. по гр.д. № 992/ 2009 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: