О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 241
гр.София, 24.02.2010 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание
на осемнадесети февруари две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д. № 154/ 2010 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по искане на Д. Т. М. , като едноличен търговец с фирма Е. „Д” за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Великотърновски окръжен съд № 350/ 15.10.2009 г. по гр.д. № 855/ 2009 г. С посоченото решение е отменено частично решение на Горнооряховски районен съд по гр.д. № 197/ 2009 г., след което е уважен искът, предявен против касатора от К. С. С. за заплащане на сумата 1 516 лв – неизплатено трудово възнаграждение за период 01.03.2008 г. – 23.10.2008 г. със законната лихва и сумата 75 лв разноски. В останалата отхвърлителна част решението на районния съд е потвърдено.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване се твърди от жалбоподателя, че въззивният съд се е произнесъл по значим материалноправен въпрос – за задължението на работодателя да плаща трудово възнаграждение на работника при условие, че последният не е престирал работна сила за исковия период. Според касатора по този въпрос има противоречива съдебна практика – позовава се на решение на Горнооряховски районен съд по гр.д. № 1089/ 2009 г. по идентичен казус, в който било прието, че възнаграждение не се дължи, ако не е бил престиран труд. Обратното било прието в атакуваното въззивно решение. Касаторът поддържа също, че отговорът на така формулираният въпрос е от съществено значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, поради което моли за допускане на касационно обжалване на решението, съответно – отмяната му.
Ответникът по касация К. С. С. е взел становище по жалбата в отговор, който не отговаря на изискванията на чл.287 ал.1 вр. чл.284 ал.2 от ГПК. Поради това доводите в отговора не могат да бъдат обсъждани от ВКС в настоящето производство.
Съдът, след като обсъди направените доводи и прецени материалите по делото, намира жалбата за допустима, но искането за допускане на касационно обжалване на въззивното решение е неоснователно.
Въпросът дължи ли се възнаграждение на работник, който за исковия период не е престирал работна сила, действително е значим материалноправен въпрос, обаче отговорът му е без значение за изхода на конкретния спор. Въззивният съд не се е произнесъл по този въпрос в смисъл да постанови, че ако не е престирана работна сила то и в този случай възнаграждението се дължи. Напротив, за да уважи частично предявения иск, въззивното решение стъпва върху фактически констатации, че работната сила за исковия период е била престирана. Доколко тези констатации са верни, в производството по чл.280 от ГПК не може да се обсъжда. Основания за допускане на обжалването обаче няма, тъй като по релевирания от жалбоподателя материалноправен въпрос няма произнасяне в обжалваното въззивно решение.
По изложените съображения Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Великотърновски окръжен съд № 350/ 15.10.2009 г. по гр.д. № 855/ 2009 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: