О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№1733
София,30.12.2009 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на двадесет и първи декември две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА АЛБЕНА БОНЕВА
изслуша докладваното от съдията Цачева гр. д. № 1514 по описа за 2009 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
С решение № 144 от 13.07.2009 година по гр.д. № 80/2009 година, постановено от Хасковски окръжен съд в производство по чл. 218з ГПК (отм.), е уважен иск с правно основание чл. 26, ал.1 ЗЗД, предявен от Д. Д. Б. против З. Д. К. и Б. И. К., всички от гр. Х. за прогласяване нищожност на договор за покупко-продажба на недвижим имот, сключен с нот. акт № №* нот. дело № 126/2001 година на нотариус с рег. № 353 с район на действие Хасковски районен съд поради накърняване на добрите нрави. В решението е прието за установено, че процесният имот съставлява нива от 835 кв.м., находяща се в землището на гр. Х., местността “К”, принадлежала на Лата Б. – майка на ищцата. След смъртта на Лата Б. , през 2001 г. ищцата се снабдила с нотариален акт за собственост върху имота по наследство и придобивна давност, а за да зачете наследствените права на своя брат Д, по негово искане прехвърлила ? ид. част от имота на племенницата си – ответницата З. Д. К.. Сделката била оформена с нот. акт № 101 от 05.03.2001 г., нот. дело № 126/2001 година като покупко-продажба, изповядана по време на брака между ответниците, без вписаната в акта продажна цена да е била реално заплатена. Същата година, брата на ищцата Д предявил срещу нея иск за признаване на установено, че е собственик на останалата ? ид. част от процесния имот, която претенция е била уважена с влязло в сила решение по гр.д. № 90/2006 година на Хасковски окръжен съд, с което ищцата е загубила изцяло правото си на собственост върху наследствения имот. При така установените факти, въззивният съд е приел, че сделката по нот. акт № 101 от 2001 година е в нарушение на добрите нрави с оглед крайния резултат, който е несъвместим с общоприетите житейски норми на справедливост и добросъвестност, поради което е прогласил нищожността и на основание чл. 26, ал.1 ЗЗД.
Касационна жалба против решението на Хасковски окръжен съд с оплаквания за незаконосъобразността му е постъпила от З. Д. К. и Б. И. К.. Като основание за допускане на касационното обжалване се сочи, че обжалваният съдебен акт е постановен в нарушение на Тълкувателно решение № 2 от 02.07.2004 г. по гр.д. № 2/2004 г. ОСГК ВКС, тъй като съдът не е спазил дадените от Върховния касационен съд задължителни указания; не се е произнесъл с отделен диспозитив по едно от въведените основания за нищожност на сделката; не е изследвал действителната обща воля на страните към момента на сключване на договора; не е разпитал страните по реда на чл. 114 ГПК (отм.). Поддържа се, че по обуславящите изхода на делото въпроси, а именно: какво се включва в понятието “добрите нрави”; “съгласието на страните по договора” не изключва ли приложението на основанието за нищожност “накърняване на добрите нрави”, решението е постановено в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, обективирана в решение № 1* от 04.11.1999 година по гр.д. № 753/1999 година на Пето Гражданско отделение на Върховния касационен съд, съгласно което “добрите нрави” не са конкретизиране, а съществуват като общи принципи или произтичат от тях; че в определени случаи ”накърняването на добрите нрави” не е самостоятелно основание за нищожност, а се комбинира с други основания – например противоречие на сделката със закона; че нарушение на добрите нрави е налице и при нееквивалентност на престациите; с решение № 788 от 15.12.2005 година по гр.д. № 513/2004 година на Второ Гражданско отделение на Върховния касационен съд, съгласно което действителната обща воля на страните следва да бъде търсена от обстоятелствата, изявленията и поведението им при сключване на сделката; с решение № 561 от 06.10.2004 година по гр.д. № 1885/2003 година на състав на Търговска колегия на Върховния касационен съд, съгласно което, когато уговорената неустойка не цели проявление на основните и функции, а разкрива белезите на несправедлива договореност до неморално висок размер, който е в противоречие с установените в обществото добри нрави, уговорката е нищожна и с решение № 620 от 23.10.2007 година по гр.д. № 275/2007 година на състав на Търговска колегия на Върховния касационен съд, съгласно което когато уговорения размер на неустойката е до неморално висок размер, договарянето и е в противоречие с добрите нрави. Поддържа се, че точното разрешение на изложените въпроси, обуславящи изхода на делото е от значение за развитието на правото.
Ответницата по касационната жалба Д. Д. Б. счита, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че не са налице основания по чл. 280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на Хасковски окръжен съд по гр.д. № 80/2009 година.
Доводът за противоречие на обжалвания съдебен акт с Тълкувателно решение № 2 от 02.07.2004 г. по гр.д. № 2/2004 г. ОСГК ВКС е неоснователен. С Тълкувателно решение № 2 от 2004 година, Върховният касационен съд се е произнесъл по въпроси, касаещи касационното производство по реда на Глава ІХХа ГПК (отм.) – въпроси, неотносими към правилността на въззивното решение, постановено в производство по чл. 218з ГПК (отм.).
Неоснователно е и искането за допускане на касационно обжалване на основание чл. 218, ал.1, т.2 ГПК. Повдигнатите в изложението към касационната жалба въпроси, а именно: какво се включва в понятието “добрите нрави” и “съгласието на страните по договора” не изключва ли приложението на основанието за нищожност “накърняване на добрите нрави” са разрешени в съответствие с установената практика на съдилищата, в т.ч. с практиката, формирана в приложените решения на Върховния касационен съд. В съответствие с установената практика по приложението на чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, съдът е изследвал действителната обща воля на страните при сключване на процесната сделка – волята всеки от наследниците да придобие съответствуващата му се част от наследството и изхождайки от постановката, че добрите нрави съставляват морални норми, етични възгледи и правила за поведение в обществото, съобразени с господстващия морал на съответния етап от развитието на обществото, е формирал извод, че крайният резултат на извършените правни действия, водещ до пълно обезнаследяване на ищцата пряко волята и, се явява несъвместим с общоприетите житейски норми на справедливост и добросъвестност.
Поставените за разглеждане с касационната жалба въпроси не са от значение за развитието на правото – не налагат промяна на утвърдената съдебна практика, нито повдигат неразрешен аспект по приложението на чл. 26, ал.1 ЗЗД, поради което не са налице и предпоставките на чл. 280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Воден от изложеното, Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение 144 от 13.07.2009 година по гр.д. № 80/2009 година, постановено от Хасковски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: