О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 26
София 11.01.2010 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на дванадесети ноември, две хиляди и девета година в състав:
Председател : БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ
Членове: КРАСИМИРА ХАРИЗАНОВА
МАРИО ПЪРВАНОВ
изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 1285/2009 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „С”А. , град П., подадена от пълномощника му адвокат Х, срещу въззивно решение №63 от 25.03.2009 г. по гр. дело № 909/2008 г. на Пернишкия окръжен съд, с което е оставено в сила решение №477 от 30.07.2008 г. по гр.дело №3392/2006 г. на Пернишкия районен съд. С първоинстанционното решение са осъдени „С”А. , „С”А. и „Е”О. да заплатят на Р. К. П. на основание чл.200, ал.1 КТ сумата 6 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди от професионална болест „Глухота, сензорна загуба на слуха, неврит на слуховите нерви. Комбиниран отоневрологичен синдром.” Въззивният съд е приел, че е установен по предвидения ред според КСО и НРСРПОПБ професионалният характер на болестта на ищеца. Съобразно характера и степента на търпените страдания е преценено, че за обезщетяването на ищеца са необходими 6 000 лв. Ответниците по касационната жалба Р. К. П., град П., „С”А. , град П. и „Е”О. , град П., не са заявили становище.
Касаторът е изложил доводи за произнасяне в обжалваното решение по процесуалноправни и материалноправни въпроси относно реда за установяване професионалния характер на болестта на ищеца и за критерия по чл.52 ЗЗД за определяне обезщетението за неимуществени вреди, които са решавани противоречиво от съдилищата и са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивно решение №63 от 25.03.2009 г. по гр. дело № 909/2008 г. на Пернишкия окръжен съд. Повдигнатите от касатора въпроси обуславят крайното решение. Те обаче не се разрешават противоречиво от съдилищата, нито са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Според трайно установената съдебна практика професионалният характер на болестта се установява по предвидения в КСО и НРСРПОПБ ред. Съобразно разпоредбата на чл.52 ЗЗД размерът на обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда в съответствие с обществения критерий за справедливост. Неимуществените вреди нямат парична оценка, поради което обезщетението за тях се определя по вътрешно убеждение от съда. За да се приеме, че така поставеният въпрос е решен в противоречие на сочената съдебна практика и размерът на присъденото обезщетение е завишен, трябва да бъдат представени решения, при които при аналогични случаи са присъдени различни несъразмерно по-ниски обезщетения за неимуществени вреди. Това не е направено.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №63 от 25.03.2009 г. по гр. дело № 909/2008 г. на Пернишкия окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.