О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 323
София 22.03.2010 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и осми януари, две хиляди и десета година в състав:
Председател: БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ
Членове: КРАСИМИРА ХАРИЗАНОВА
МАРИО ПЪРВАНОВ
изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 1598/2009 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на 1. С. „П”, град С., приподписана от пълномощника му адвокат И, срещу решение от 18.07.2008 г. по гр. дело №160/2007 г. на Софийския градски съд, с което е отменено решение от 21.11.2006 г. по гр.дело №760/2005 г. на Софийския районен съд и са уважени предявените от М. Т. Т., град С., срещу касатора искове с правно основание чл.344, ал.1,т.1,2 и 3 КТ. Въззивният съд е приел, че дисциплинарното уволнение на ищцата е незаконно, тъй като не е доказано извършването на част от дисциплинарните нарушения, а тези които са доказани не са достатъчно тежки, за да обусловят налагането на най-тежкото дисциплинарно наказание – уволнение.
Ответницата по касационната жалба М. Т. Т., град С., не е заявила становище.
Жалбоподателят е изложил доводи за произнасяне в обжалваното решение по съществени материалноправни въпроси, отнасящи се до прилагането на разпоредбата на 189, ал.1 КТ относно критериите за определяне наказанието, които са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решение от 18.07.2008 г. по гр. дело №160/2007 г. на Софийския градски съд. Повдигнатите от касатора въпроси са правнорелевантни, тъй като обуславят крайното решение. Те обаче не са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. По тях има трайно установена съдебна практика, която е съобразена от въззивния съд. Според нея при определяне на наказанието работодателят трябва да се съобрази с критериите на чл. 189, ал. 1 КТ. При констатиране на нарушение на трудовата дисциплина той има право да прецени дали да наложи дисциплинарно наказание на работника или служители или не, както и да определи вида на дисциплинарното наказание. При избора на наказание обаче работодателят е длъжен винаги да се ръководи от законовите критерии по чл.189, ал.1 КТ, а именно тежестта на нарушението/определя се от значимостта на неизпълненото задължение и формата на вината/, обстоятелствата при които е извършено и поведението на работника или служителя.
Всичко това е съобразено от въззивния съд при постановяването на обжалваното решение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 18.07.2008 г. по гр. дело №160/2007 г. на Софийския градски съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.