О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 821
София 21.07.2009 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на десети юли, две хиляди и девета година в състав:
Председател: БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ
Членове: КРАСИМИРА ХАРИЗАНОВА
МАРИО ПЪРВАНОВ
изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 452/2009 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Б”Е. , град С., подадена от пълномощника му адвокат С, срещу решение от 09.09.2008 г. по гр. дело №2449/2003 г. на Софийския градски съд, с което е оставено в сила решение от 18.10.2002 г. по гр.дело №10552/2002 г. на Софийския районен съд. С първоинстанционното решение касаторът е осъден на основание чл.350, ал.1 КТ да предаде на Т. А. П. трудовата и книжка. Въззивният съд е приел, че по делото е установено, че трудовата книжка е била предадена на работодателя и той не е върнал същата на ищцата. Правото да се иска връщане на трудовата книжка от работодателя не се погасява по давност. Това е така, защото се касае за задължение на работодателя да предаде официален удостоверителен документ, принадлежащ на работника или служителя. Последният представя трудовото си книжка на работодателя при всяко постъпване на работа за вписване на обстоятелствата относно трудовото правоотношение. В разпоредбата на чл.8, ал.1 НТКТС изрично е предвидено, че работодателят е длъжен да съхранява неполучените от работниците или служителите трудови книжки в продължение на 50 години.
Ответницата по касационната жалба Т. А. П., град Б., не е заявила становище.
Касаторът е изложил доводи за произнасяне в обжалваното решение по материалноправни въпроси, отнасящи се до това дали е приложима погасителната давност по отношение на предявения иск с правно основание чл.350, ал.1 КТ за предаване на трудовата книжка, които са решавани противоречиво от съдилищата и са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решение от 09.09.2008 г. по гр. дело №2449/2003 г. на Софийския градски съд. Повдигнатите от касатора въпроси са правнорелевантни, тъй като обуславят крайното решение. Те обаче са решени в съответствие с трайно установената съдебна практика. Според нея всички трудови договори имат строго личен характер относно личността на работника или служителя/intuitu personae/. Според разпоредбата на чл.347 КТ трудовата книжка е официален удостоверителен документ за вписаните в нея обстоятелства, свързани с трудовата дейност на работника или служителя. Съобразно разпоредбата пък на чл.348, ал.1 КТ работникът или служителят е длъжен винаги при постъпване на работа да представи на работодателя трудовата си книжка. Това означава, че дължимата престация от работодателя – предаване на трудовата книжка след прекратяване на трудовото правоотношение продължава във времето докато работникът упражнява или има възможност да упражнява правата си по трудово правоотношение, поради което давността не може да започне да тече. Оттук следва и, че искът за пряко изпълнение по чл.350, ал.1 КТ срещу работодателя за предаване на трудовата книжка в случая не е погасен по давност.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 09.09.2008 г. по гр. дело №2449/2003 г. на Софийския градски съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.