О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 733
София 25.06. 2010 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесети май, две хиляди и десета година в състав:
Председател: БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ
Членове: МАРИО ПЪРВАНОВ
БОРИС ИЛИЕВ
изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 239/2010 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Р. Х. Р., град П., подадена от пълномощника му адвокат Х, срещу въззивно решение №1846 от 09.11.2009 г. по гр. дело №1392/2009 г. на Пловдивския окръжен съд, с което е потвърдено решение №914 от 10.04.2009 г. по гр.дело №3290/2008 г. на Пловдивския районен съд. С първоинстанционното решение са отхвърлени предявените от касатора срещу Т. у. – С. , филиал град П., искове с правно основание чл.344, ал.1,т.1,2 и 3 КТ. Въззивният съд е приел, че дисциплинарното уволнение на ищеца е наложено за три нарушения на трудовата дисциплина. За две от тях обаче не е спазена процедурата по чл.193 КТ и те не могат да се обсъждат.волнението е законно, тъй като за третото нарушение е спазена процедурата по чл.193 КТ, доказано е извършването му и е достатъчно тежко, за да обуслови налагането на най-тежкото дисциплинарно наказание.
Ответникът по касационната жалба Т. у. – С. , филиал град П., оспорва жалбата.
Жалбоподателят е изложил доводи за произнасяне в обжалваното решение по материалноправни въпроси относно това дали при неизпълнение на изискванията по чл.193 КТ за две от нарушенията, то може да се наложи наказание уволнение само за третото нарушение, при положение, че трите нарушения в своята съвкупност са формирали волята на работодателя да наложи най-тежкото дисциплинарно наказание. Тези въпроси са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивно решение №1846 от 09.11.2009 г. по гр. дело №1392/2009 г. на Пловдивския окръжен съд. Повдигнатите от касатора въпроси са правнорелевантни, тъй като обуславят крайното решение. Те обаче не са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. По тях има трайно установена съдебна практика, която е съобразена от въззивния съд. Според нея при неизпълнена процедура по чл. 193 КТ за част от нарушенията, когато само за едно от тях тя е изпълнена и то е само по себе си тежко нарушение на трудовата дисциплина може да се наложи най-тежкото дисциплинарно наказание. Това е така винаги, когато са налице законовите критерии по чл.189, ал.1 КТ, а именно това единствено нарушение с оглед тежестта си /определя се от значимостта на неизпълненото задължение и формата на вината/, обстоятелствата при които е извършено и поведението на работника или служителя, да е достатъчно, за да обоснове наложеното, от субекта на дисциплинарната власт, дисциплинарно наказание „уволнение“.
Всичко това е съобразено от въззивния съд при постановяването на обжалваното решение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №1846 от 09.11.2009 г. по гр. дело №1392/2009 г. на Пловдивския окръжен съд
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.