О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 381
София 01.04.2010 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на единадесети февруари, две хиляди и десета година в състав:
Председател: БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ
Членове: КРАСИМИРА ХАРИЗАНОВА
МАРИО ПЪРВАНОВ
изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 1683/2009 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Й. К. , град К., Х. , подадена от пълномощника му адвокат Г, срещу решение №226 от 02.07.2009 г. по гр. дело №5018/2009 г. на Софийския градски съд, с което е отменено решение от 24.03.2009 г. по гр.дело №30844/2008 г. на Софийския районен съд и са отхвърлени предявените от касатора срещу „С” ЕООД искове с правно основание чл.344, ал.1,т.1,2 и 3 КТ. Въззивният съд е приел, че за законността на уволнението по чл.328, ал.1, т.12 КТ поради обективна невъзможност за изпълнение на трудовия договор е необходимо да е настъпил такъв юридически факт, който да има за последица невъзможност на работника или служителя да престира работната си сила по трудово правоотношение и който факт да стои извън волята на страните по правоотношението. В случая такъв факт е налице – изтичането на срока за разрешението за работа по трудово правоотношение на ищеца като чужденец. По тази причина уволнението на ищеца е законно.
Ответникът по касационната жалба „С” ЕООД, град С., оспорва жалбата.
Касаторът е изложил доводи за произнасяне в обжалваното решение по материалноправни въпроси за това налице ли е обективна невъзможност по смисъла на чл.328, ал.1, т.12 КТ когато работодателят е имал възможност, но не е упражнил правото си да преодолее липсата на разрешително за работа в България на ищеца; какво е съотношението между разпоредбите на Закона за насърчаване на заетостта и К. на труда относно продължителността на трудовите договори, сключване от местни работодатели с чужденци и какво е действието на писменото споразумение между такива страни по трудово правоотношение, с което работодателят е поел задължение да поиска продължаване на разрешителното за работа на чужденеца. Тези въпроси са решавани противоречиво от съдилищата и са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Представени са две решения на ВКС.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решение №226 от 02.07.2009 год. по гр. дело №5018/2009 г. на Софийския градски съд. Последните два от повдигнатите от касатора въпроси са правноирелевантни, тъй като не обуславят крайното решение. Първият повдигнат въпрос е обусловил изхода на делото. Той обаче е решен в съответствие с трайно установената съдебна практика, включително и тази, представена от касатора. Според нея при уволнение на това основание работодателят трябва да докаже, че има създадена нова обстановка, при която реалното изпълнение на трудовия договор е станало невъзможно. Причините, които са породили тази невъзможност трябва да бъдат непреодолими за и от страните. В разглеждания случай въззивният съд е обсъдил всички относими към спора доказателства и не е дал разрешение по поставените от касатора материалноправни въпроси в противоречие с трайно установената съдебна практика. Ищецът няма твърдения за това, че ако работодателят е упражнил правото си по чл.70 ЗНЗ да поиска от А. по заетостта продължаване на разрешението за работа на ищеца в България, то са били налице предпоставките по чл. 6 от Наредбата за условията и реда за издаване, отказ и отнемане на разрешения за работа на чужденци в РБ и такова разрешение би било дадено. По делото не са събрани и каквито и да било доказателства в тази насока. Тежестта за доказване на посочените предпоставки е на ищеца, тъй като същият се позовава на липса на добросъвестно упражняване на права и изпълнение на задължения от работодателя. Оборването на презумпцията за добросъвестност по чл.8, ал.2 КТ в случая е в тежест на ищеца.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №226 от 02.07.2009 г. по гр. дело №5018/2009 г. на Софийския градски съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.