Определение №13 от по гр. дело №1192/1192 на 4-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
 
№ 13
 
София  07.01.2010 г.
 
 
В   И М Е Т О   НА   Н А Р О Д А
 
 
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско   отделение,  в  закрито  заседание  на двадесет и девети октомври, две хиляди и девета година в състав:
 
 
                                                Председател: БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ
                                                        Членове: КРАСИМИРА ХАРИЗАНОВА
                                                                        МАРИО ПЪРВАНОВ
 
 
 
изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 1192/2009 г.
 
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Ч”А. , град П., подадена от пълномощника му адвокат А, срещу решение №312 от 24.02.2009 г. по гр. дело №2746/2008 г. на Пловдивския окръжен съд, с което е оставено в сила решение №39 от 11.07.2008 г. по гр.дело №256/2007 г. на Първомайския районен съд в частта, с която са уважени предявените от И. П. Б. срещу касатора искове с правно основание чл.344, ал.1,т.1 и т.2 КТ. Първоинстанционното решение е отменено в частта, с която е отхвърлен искът по чл.344, ал.1, т.3 КТ и същият е уважен за сумата 1040.52 лв. Въззивният съд е приел, че дисциплинарното уволнението е незаконно, тъй като заповедта за уволнение не е мотивирана съобразно изискванията на чл.195, ал.1 КТ.
Ответникът по касационната жалба И. П. Б., град П., не е заявил становище.
Касаторът е изложил доводи за произнасяне в обжалваното решение по съществени процесуалноправни въпроси, отнасящи се до това дали са допустими свидетелски показания за установяване спазването на процедурата по чл.193, ал.1 КТ, които са решавани противоречиво от съдилищата.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решение №312 от 24.02.2009 год. по гр. дело №2746/2008 г. на Пловдивския окръжен съд. Повдигнатите от касатора въпроси не обуславят крайното решение. В случая е без значение за изхода на делото обстоятелството, дали е спазена процедурата по чл.193, ал.1 КТ. Това е така, защото въззивният съд е приел, че уволнението е незаконно, тъй като заповедта за дисциплинарно уволнение не е мотивирана съобразно изискванията на чл.195, ал.1 КТ. Според трайно установената съдебна практика ако заповедта за уволнение е без мотиви по смисъла на чл.195, ал.1 КТ, то уволнението само на това основание е незаконно без да е необходимо спорът да се разглежда по същество. Това не би могло и да се направи, тъй като липсата на точно посочване в какво се състои нарушението със съществените му белези от обективна и субективна страна е пречка за определяне на самия предмет на съдебен контрол.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
 
О П Р Е Д Е Л И :
 
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №312 от 24.02.2009 г. по гр. дело №2746/2008 г. на Пловдивския окръжен съд.
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
 
 
 
ЧЛЕНОВЕ:1.
 
 
 
2.
 

Scroll to Top