Р Е Ш Е Н И Е
№ 669
София, 25.09.2009г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховния касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на седемнадесети септември, две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ
ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИРА ХАРИЗАНОВА
ВЕСКА РАЙЧЕВА
при секретаря Р.Пенкова
изслуша докладвано от съдията В.Райчева гр.дело № 453/ 2008г. по описа на ІV-то г.о. на ВКС
Производството е по чл.218и ГПК.
Делото е образувано по повод подадената касационна жалба от А. Г. П. и К. Г. П. срещу решение от 02.11.2007г. по гр.д. № 1113/2006г. на Софийски окръжен съд, с което е уважен предявения срещу тях иск с правно основание чл.108 ЗС. Жалбоподателите твърдят, че решението е неправилно, тъй като е постановено в нарушение на материалния закон. Навеждат и доводи за нарушение на съществени правила на съдопроизводството.
Ответниците Д. Г. И., Г. А. И. , П. В. И. и Д. А. Г. не вземат становище по жалбата.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.218в, ал.1 ГПК, поради което е процесуално допустима.
Върховния касационен съд, като обсъди доводите на страните във връзка с изложените касационни основания и като провери данните по делото, намира следното:
Касационната жалба е неоснователна.
С решение от 25.10.2006г. по гр.д. № 1427/2005г. ВКС е отменил решение от 23.02.2005г. по гр.д. № 838/2004г. на СОС и е върнал делото за ново разглеждане с указания да изследва въпроса дали е завършена процедура по възстановяване собственост на ответниците по жалба при спазване разпоредбата на чл.18ж, ал.1 ППЗСПЗЗ.
С обжалваното решение въззивният съд, при новото разглеждане на делото, като е оставил в сила решение от 20.12.2003г. по гр.д. № 61/2002г. на С. РС, е осъдил А. и К. Г. и да предадат на Д. , П. , Г. И. и Д. Г. УПИ-ІІ-608, в кв.49 по плана на с. И..
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел за установено, че ищците-ответници по касационна жалба, са собственици на процесния имот, като се, които се легитимират като такива и с нот.акт №149/1994г. на нотариус при С. РС на основание чл.10, ал.7 и чл.17,ал.1 ЗСПЗЗ.становено е от доказателствата по делото, че с Решение №75/10.09.1994г. на ПК С. е възстановена собственост на наследници на Г. И. в стари реални граници върху процесния имот, като за имота в геодезически план на населеното място от 1962г. е записан като собственик Г. И. , а в регулация е включен за първи път през 1970г., като е получен в дял от праводателя на ищците при делба от 27.09.1959г.
Установено е също така, че с нот.акт №44/1981г. на нотариус при С. РС Г. Г. е дарил синовете си К. и А. Г. със своята 1/3ид.част от имота, като в един по-ренен момент, с нот.акт №350/1971г. ТКЗС- И. е продало на Г. К. , К. и А. Г. празно място, съставляващо п.ІІ-608 в кв.49 по плана на с. И..
При тези данни въззивният съд правилно е приел, че съгласно чл. 10, ал. 13 ЗСПЗЗ се възстановява собствеността върху тези земи, притежавани от собствениците преди образуване на ТКЗС, ДЗС, или други образувани въз основа на тях селскостопански организации, които са били продадени или предоставени на трети лица от тези организации или от други държавни или общински органи с изключение на изрично посочените случаи по този закон. Идеята на текста е възстановяване на всички земеделски земи (бивши и настоящи) независимо от обстоятелството, че актът на разпореждане е бил правомерен и приобретателите по него са били добросъвестни с оглед на това, че собствеността върху тях никога не е била изгубена от техните собственици преди образуване на посочените селскостопански организации, макар да са били лишени от възможността да я упражняват през периода на принудителното им обобществяване. Текстът визира фактически незастроените земеделски земи, включени в строителните граници на населените места, тъй като тези, които са застроени със законни сгради или законно разрешения строеж върху тях е започнал към 1.03.1991 г., не подлежат на реституция съгласно чл. 10, ал. 7 ЗСПЗЗ и се отнася до един от видовете разпоредителни актове – продажбата като най-разпространен в разглежданата хипотеза с транслативно действие по отношение правото на собственост, какъвто е конкретния случай.
Неоснователно е и оплакването на жалбоподателите, за това че ищците не се легитимират като собственици на конкретен, индивидуализиран по надлежния ред имот, тъй като към решението на поземлената комисия няма скица на имота, заверена от общинската служба по земеделие и гори съгласно изискването на чл. 18д ППЗСПЗЗ, която заедно със влязлото в сила решение на поземлената комисия, да легитимира ищците като собственици на процесните имоти, т.е. скица издадена въз основа на изработени карта и регистър на имотите на съществуващи стари реални граници, както и карта и регистър на имотите във възстановими стари реални граници. Доколкото в случая процесното УПИ е образувано от имот, който е бил включен в границите на населеното място, определени с подробен градоустройствен план, наличието на такава скица не е елемент от фактическия състав, определящ удостоверителната сила на решението на поземлената комисия досежно правото на собственост върху имотите, които са негов предмет. Този извод следва от изричния текст, залегнал в разпоредбите на чл. 14, ал. 1, т. 1 ЗСПЗЗ и чл. 18ж, ал. 1 ППЗСПЗЗ, според които влязлото в сила решение на поземлената комисия, придружено със скица, удостоверява правото на собственост и има силата на констативен нотариален акт за собственост върху имота, освен в случаите на чл. 10, ал. 7 ЗСПЗЗ, на каквото основание в случая е възстановена собствеността върху процесния имот на ответниците по жалба.
При тези данни Върховният касационен съд, състав на IV -то г.о. споделя становището на въззивния съд, че предявеният иск с правно основание чл. 108 ЗС е неоснователен и правилно е отхвърлен, поради което обжалваното решение следва да се остави в сила.
Предвид изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV–то г.о
Р Е Ш И :
О С Т А В Я В С И Л А решение от 02.11.2007г. по гр.д. № 1113/2006г. на Софийски окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: