О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 246
гр.София, 24.02.2010 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание
на осемнадесети февруари две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Красимира Харизанова
Борис Илиев
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д. № 156/ 2010 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по искане на Х. Т. А. за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Пловдивски апелативен съд № 173/ 14.10.2009 г. по гр.д. № 513/ 2009 г. С посоченото решение е оставено в сила решение на Пловдивски окръжен съд по гр.д. № 513/ 2009 г., отхвърлящо исковете, предявени от касатора против П. на Р. Б. и против Плевенски районен съд за солидарно заплащане на сумата 154 600 евро в левова равностойност, представляваща обезщетение за неимуществени вреди по чл.2 от ЗОДОВ.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване се твърди от жалбоподателя, че въззивният съд се е произнесъл по съществен материалноправен спор, който е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Изложени са доводи за грешен анализ на доказателствата по делото и като резултат – за достигане до неправилни фактически и правни изводи от въззивния съд по въпроса кое действие на държавни органи стои в причинна връзка със страданията на ищеца. Моли за допускане на касационно обжалване на решението, съответно – отмяната му.
Ответниците по касация – П. на РБ и Плевенски РС – не вземат становище по жалбата.
Съдът, след като обсъди направените доводи и прецени материалите по делото, намира жалбата за допустима, но искането за допускане на касационно обжалване на въззивното решение е неоснователно.
Съгласно чл.280 от ГПК допускането се предпоставя от наличие на правен въпрос, по който въззивният съд да се е произнесъл в обжалваното решение и който да е предопределил изводите му. Този въпрос трябва да е решен в противоречие с практиката на ВКС, да е решаван противоречиво от съдилищата или да е от значение за точното прилагане на закона. Във всеки случай правният въпрос, който може да е основание за допускане на касационно обжалване, трябва да бъде формулиран изрично от касатора. С оглед принципа на диспозитивното начало, съдът няма право да извлича въпроса от доводите в касационната жалба или сам да повдига такъв въпрос, освен в случаите на недопустимост или нищожност на атакуваното решение. Във всички останали случаи съдът дължи произнасяне само по въпроса, повдигнат от касатора и доколкото такъв е повдигнат.
В конкретния случай в изложението за допускане на касационно обжалване изобщо не е формулиран въпрос по чл.280 от ГПК. Касаторът поддържа не че е налице такъв въпрос, който да е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, а че решаването на спора от ВКС би било в интерес на правото. Такова основание за допускане на касационно обжалване процесуалният закон не е създал. Дали спорът е решен правилно от въззивния съд (в смисъл дали постановеното от него решение е обосновано и дали е в съответствие с материалния закон) касационната инстанция може да изследва едва ако и след като бъде допуснато касационно обжалване. В този смисъл доводите на касатора за необоснованост на въззивното решение и постановяването му в нарушение на закона нямат значение в производството по допускане на касационно обжалване. Те биха били релевантни едва ако обжалването бъде допуснато, а за целта следваше да е посочен правен въпрос, който да е разгледан и решен от въззивния съд при условията на чл.280 от ГПК. Доколкото такъв въпрос не е посочен от касатора и не може да се въвежда служебно от съда при валидно и допустимо решение, то касационното обжалване няма как да бъде допуснато.
По изложените съображения Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Пловдивски апелативен съд № 173/ 14.10.2009 г. по гр.д. № 513/ 2009 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: