ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1254
София, 23. ноември 2009 г.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на деветнадесети ноември две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Красимира Харизанова
Марио Първанов
като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 1254 по описа за 2009 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решението на Пловдивския окръжен съд от 15.04.2009 г. по гр.д. № 505/2009, с което е отменено частично решението на Пловдивския районен съд от 12.01.2009 г. по гр.д. № 161/2008, като са отхвърлени предявените искове по чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ.
Недоволен от решението е жалбоподателят Д. С. Б., представляван от адв. К от ПАК, който го обжалва в срок, като счита, че съдът се е произнесъл по процесуалноправните въпроси за задължението на въззивния съд да разгледа предявените с въззивната жалба нови основания за незаконност на уволнението и представените нови доказателства, както и обвързващата си на постановени съдебни решения в отношенията между страните и по материалноправните въпроси: налице ли е нарушение на трудовата дисциплина при причиняване на ПТП със служебен автомобил от работник, чиято трудова функция не е водач и задължението на съда служебно да следи за необходимото съдържание на заповедта за дисциплинарно наказание и вземането на обяснения от работника, които са решени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, разрешават се противоречиво от съдилищата и имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Ответникът по жалбата “М” О. , П. , представляван от адв. П от ПАК, я оспорва, като счита, че повдигнатите въпроси не обуславят съдържанието на съдебното решение или, доколкото го обуславят, са постановени в съответствие с трайно установената съдебна практика. Въззивният съд е приел, че заповедта за налагане на дисциплинарното наказание е мотивирана, в нея са посочени извършените нарушения на трудовата дисциплина, от работника са взети обяснения и правилно съдът е приел, че и трите нарушения са извършени и определеното наказание съответства на тежестта им.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното решение е въззивно, както и че първите два иска са неоценяеми, а третият е обусловен от първия, поради което обжалваемият интерес на делото пред въззивната инстанция е без значение, намира, че то подлежи на касационно обжалване. Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че ищецът е работил при ответника като “мениджър продажби”. Ищецът е командирован за 7 дни от 15.09.2007 г. до М. за участие в международно изложение, като пътуването се извърши на отиване със служебен автомобил, а на връщане с автобус. На 15.09.2007 г. ищецът реализира ПТП на Х. територия, като автомобилът е повреден до степен негодност за употреба и без уважителна причина остава в Х. след 16. до 20.09. и също без уважителна причина не се явява на работа на 21.09.2007 г., за което са искани и представени на 19.11.2007 г. писмени обяснения и му е наложено дисциплинарно наказание уволнение с надлежно мотивирана заповед, връчена на 20.11.2007 г.
Касационното обжалване не следва да бъде допуснато, въпреки че повдигнатите процесуалноправни и мателиалноправен въпроси обуславят крайното решение на съда, но те не са решени в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд и не се разрешават противоречиво от съдилищата. Към касационната жалба не е посочена задължителна съдебна практика по повдигнатите въпроси, а в представените решения на Върховния касационен съд тези въпроси не са разрешени по различен начин. Въззивният съд е посочил, че възражението за липса на реквизити по чл. 195 КТ е ново, но заповедта за налагане на дисциплинарното наказание съдържа необходимите реквизити – нарушителят, нарушенията и кога са извършени, наказанието и законовият текст, въз основа на който се налага, обсъдени са и доказателствата във връзка с подадените обяснения на работника преди налагането на наказанието. Повдигнатите въпроси нямат значение и за точното прилагане на закона и развитието на правото, тъй като въззивният съд е съобразил установената съдебна практика, че повреждането на имущество на работодателя е нарушение на трудовата дисциплина, независимо от това дали е извършено умишлено (в този случай то е и престъпление) или поради небрежност, както и че във всеки отделен случай съдът следи за съответствието на тежестта на извършените нарушения и наложеното общо наказание за тях.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решението на Пловдивския окръжен съд от 15.04.2009 г. по гр.д. № 505/2009.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.