Определение №1040 от по гр. дело №663/663 на 4-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

ОПРЕДЕЛЕНИЕ  № 1040
 
София,12 август 2009 г.
 
 
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на трети август две хиляди и девета година в състав:
                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ:       Борислав Белазелков
                                                           ЧЛЕНОВЕ:                 Красимира Харизанова
                                                                                               Марио Първанов
като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 663 по описа за 2009 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решението на Великотърновския окръжен съд от 04.02.2009 г. по гр.д. № 1210/2008, с което е отменено решението на Свищовския районен съд от 11.11.2008 г. по гр.д. № 684/2007 г., като са уважени предявените искове по чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ.
Недоволен от решението е жалбоподателят СА “Д”, Свищов, представлявани от адв.адв. Иванов и Д. от ВТАК, който го обжалва в срок, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправните въпрос за задължението на работодателя да посочи в заповедта за уволнение, кога е извършено нарушението, има ли злоупотреба с доверието на работодателя, ако деянието не е умишлено и не е извлечена облага и по процесуалноправните въпроси за тежестта на работодателя да докаже, че нарушението е извършено във връзка възложената работа и задължението на съда да прецени всички обстоятелства по делото, които са решени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, разрешават се противоречиво от съдилищата и имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Касационната жалба съдържа и оплаквания за необоснованост, но в изложението към нея не е посочено, кои научни, логически или опитни правила са нарушени.
Ответникът по жалбата К. И. К., представляван от адв. Т от ВТАК, я оспорва, като счита, че повдигнатите въпроси, доколкото имат значение за решаването на делото, не са решени в противоречие с константната практика на съдилищата. Съществуващата практика е, че времето на извършването на нарушението трябва да е посочено по начин, че да може да бъде установено спазването на сроковете за налагане на дисциплинарното наказание и се даде възможност на работника да се защити; при злоупотребата с доверие трябва да има извлечена облага; в тежест на работодателя е да установи съдържанието на трудовото правоотношение и правилно съдът е преценил доказателствената сила на показанията на свидетелките Б. и К. с оглед на всички други обстоятелства по делото.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното решение е въззивно, както и че първите два иска са неоценяеми, а третият е обусловен от първия, поради което обжалваемият интерес на делото пред въззивната инстанция е без значение, намира, че то подлежи на касационно обжалване. Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че от разпита на двете свидетелки, подали жалба срещу ищеца, не се установява той да е направил посочените в оспорваната заповед изказвания, тъй като същите свидетелки са участвали и в подписка за защита на ищеца като преподавател, а и от разпита на останалите свидетели не може да се установи тези изказвания действително да са направени.волнението е незаконно и защото в заповедта не са посочени датите, на което са направени изказванията.
Касационното обжалване не следва да бъде допуснато, тъй като въпросите за задължението на работодателя да посочи в заповедта за уволнение, кога е извършено нарушението и има ли злоупотреба с доверието на работодателя, ако деянието не е умишлено и не е извлечена облага, не обуславят съдържанието на съдебното решение. Първият въпрос би имал отношение към съдържанието на въззивното решение, ако съдът не беше разгледал делото по същество поради нарушаването на чл. 195 КТ, а вторият, ако съдът беше приел, че претендираните изказвания не са друго тежко нарушение на трудовата дисциплина. Процесуалноправният въпрос за тежестта на работодателя да докаже, че нарушението е извършено във връзка възложената работа, също няма значение по конкретното дело, тъй като съдът е приел, че претендираното нарушение не е извършено. Що се отнася до задължението на съда да прецени всички обстоятелства по делото, съдът ги е обсъдил и е посочил, защо дава вяра на едни и не дава вяра на други от разпитаните свидетели.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
 
ОПРЕДЕЛИ:
 
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решението на Великотърновския окръжен съд от 04.02.2009 г. по гр.д. № 1210/2008.
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
 
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.

Scroll to Top