ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 864
София, 22 юли 2009 г.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на двадесети юли две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Красимира Харизанова
Марио Първанов
като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 22 по описа за 2009 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решението на Софийския градски съд от 28.01.2008 г. по гр.д. № 982/2006, с което е потвърдено решението на Софийския районен съд от 07.10.2002 г. по гр.д. № 8847/2001, с което са отхвърлени предявените искове за обезщетение за вреди от непозволено увреждане.
Недоволен от решението е жалбоподателят Р. А. Г., представляван от адв. Л от САК, който го обжалва в срок, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправния въпрос за задължението на съда да обсъди всички обстоятелства по делото и по материалноправния въпрос за отговорността на ръководителя на предприятието за вреди при незаконосъобразно уволнение на работник, които са решени в противоречие с практика на Върховния касационен съд, разрешават се противоречиво от съдилищата и имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Ответниците по жалбата М. С. Г., В. Л. Д. и „Енергопроект“ Е. , София не вземат становище.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното решение е въззивно и обжалваемият интерес на делото пред въззивната инстанция не е под 1.000 лева, намира, че то подлежи на касационно обжалване. Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима.
Касационното обжалване не следва да бъде допуснато, въпреки че повдигнатият процесуалноправен въпрос има значение за правото на защита, а материалноправният обуславя крайното решение на съда, но те не са решени в противоречие с практика на Върховния касационен съд, тази практика е съобразена, т.е. въпросите не се разрешават противоречиво от съдилищата и нямат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото (чл. 280, ал. 1 т. 1, 2 и 3 ГПК), както се претендира.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че при извършването на признатото за незаконосъобразно уволнение на ищеца ръководителят на предприятието на работодателя не е преследвал постигането на лични или други неслужебни цели и не съставлява злоупотреба с право обжалването на първоинастционното решение по иска за незаконност на уволнението от последващия ръководител.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че повдигнатият материалноправен въпрос е решен в съответствие със задължителната практика на Върховния касационен съд – т. 1 ППВС № 4/1975. По делото не са представени никакви доказателства на ръководителя на предприятието да му е било известно, че липсват основания за уволнение на работника и въпреки това да е извършил уволнението. Само в такъв случай той би действал недобросъвестно и би ангажирал личната си отговорност. Недобросъвестността обаче не може да се предполага, тя трябва да бъде установена по несъмнен начин от претендиращия обезщетение. При липсата на доказателства за недобросъвестност, останалите обстоятелства по делото са без значение и правилно съдът ги е обсъдил само дотолкова, доколкото от тях може да се направи евентуален извод за нейното наличие. Като не е установено недобросъвестно поведение на съответните ръководители, не е налице и отговорност на работодателя за такива действия.
Ответниците по касацията не претендират разноски.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решението на Софийския градски съд от 28.01.2008 г. по гр.д. № 982/2006.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.