ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1492
София, 30.10.2009 г.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и девети октомври две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Красимира Харизанова
Марио Първанов
като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 1213 по описа за 2009 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решението на Благоевградския окръжен съд от 07.05.2009 г. по гр.д. № 328/2009, с което е отменено решението на Гоце Д. районен съд от 26.02.2009 г. по гр.д. № 795/2008 и са отхвърлени предявените искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 – 3 КТ.
Недоволна от решението е жалбоподателката Г. Х. А., представлявана от адв. Ю от БАК и адв.адв. Андонова и Ц. от САК, която го обжалва в срок, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправните въпроси: опорочават ли уволнението неискането на становище на съответния профсъюз, когато това е уредено в КТД и неотправянето на предизвестие и процесуалноправния въпрос обосновано ли е да се приеме за установено наличието на съкращение въз основа на действащото щатно разписание, без да е представено по делото предходното, които са решени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, разрешават се противоречиво от съдилищата и имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Ответникът по жалбата О. “Х”, с. Д., община Г. не е представил отговор на касационната жалба, който отговаря на изискванията на чл. 278 вр.чл. 284 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното решение е въззивно, както и че два от предявените искове са неоценяеми, а третият е обусловен от първия, поради което обжалваемият интерес на делото пред въззивната инстанция е без значение, намира, че то подлежи на касационно обжалване. Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че при действително съкращение на всички щатни бройки за “възпитател”, считано от 01.09.2008 г., работодателят е прекратил трудовото правоотношение с истцата, която е заемала такава длъжност със заповед, връчена на 04.09.2008 г. без предизвестие при условията на чл. 200, ал. 1 КТ и без да е взето предварително становището на синдикалната организация, в която истцата е членувала, както се изисква от сключения колективен трудов договор.
Касационното обжалване не следва да бъде допуснато, въпреки че всички повдигнати материалноправни въпроси обуславят крайното решение на съда, но те не са решени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд. По тези въпроси в изложението към касационната жалба не е посочена задължителна съдебна практика – Постановления на Пленума на Върховния съд, приети при действието на ЗУС и Тълкувателни решения на ОСГК, приети при действието на ЗСВ и такава не съществува. Повдигнатите въпроси не се разрешават противоречиво от съдилищата. Посочите и представени съдебни решения по отделни дела, в т.ч. на Върховния касационен съд разрешават други (макар и сходни) въпроси. Повдигнатите въпроси нямат значение и за точното прилагане на закона и развитието на правото, тъй като въззивният съд е съобразил трайно установената съдебна практика, че разпоредбите в колективните трудови договори подлежат на тълкуване според действителната обща воля на страните, като отделните уговорки трябва да се тълкуват във връзка едни с други и всяка една да се схваща в смисъла, който произтича от целия договор, с оглед целта на договора обичаите в практиката и добросъвестността съгласно чл. 20 ЗЗД. В представеното решение на Върховния касационен съд № 534/10.04.2006 е прието, че, при липсата на други доказателства за волята на страните, следва да се приеме, че с КТД се урежда закрила при уволнение и поради това изискването за “становище” следва да се разбира като изискване за “съгласие”. В обвързващия страните колективен трудов договор обаче изрично е уредено (т. 10.5 и т. 11), че при съкращение работодателят взема “предварително становище” от синдикалната организация, която в 7-дневен срок изразява мнение като предлага алтернативи и становище по т. 10.5. В представеното решение на Върховния касационен съд № 722/02.05.2006 е прието, че в КТД не може да се урежда закрила в отклонение от императивно уредената в КТ, а в обвързващия страните колективен трудов договор не се засяга закрилата при уволнение на членове на синдикалното ръководство, каквато истцата не е. Невземането на предварително съгласие опорочава уволнението, но невземането на предварително становище няма отношение към законосъобразността на уволнението. Въззивният съд е съобразил също установената съдебна практика, че неотправянето на предизвестие има само имуществените последици по чл. 220, ал. 1 КТ.
По процесуалноправния въпрос за обосноваността на фактическата констатация за наличието на съкращение, без да е представено по делото предходното щатно разписание, също няма противоречива практика. В представеното решение № 1490/04.10.2005 г. е прието, че от представените последователни щатни разписания не се установява наличието на съкращение по решението на управителния съвет за прекратяване на трудовите правоотношения с 10 работника от общозаводската група трудоустроени, а в обжалваното решение се приема, че съкращение е налице след като в действащото щатно разписание не фигурира длъжността “възпитател”. При надлежното установяване на факта, че длъжността не фигурира в действащото щатно разписание и правната ирелевантност на обстоятелството дали тя е фигурирала в предходно щатно разписание, изводът че длъжността е съкратена не противоречи на правилата на логическото мислене. В изложението не е посочено да е нарушено друго логическо, научно или опитно правило и с какво това логическо заключение на съда му противоречи.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решението на Благоевградския окръжен съд от 07.05.2009 г. по гр.д. № 328/2009.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.