ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 986
София, 31 юли 2009 г.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и девети юли две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Красимира Харизанова
Марио Първанов
като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 375 по описа за 2009 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решението на Софийския градски съд от 26.09.2008 г. по гр.д. № 184/2008, с което е потвърдено решението на Софийския районен съд от 21.11.2007 г. по гр.д. № 3304/1998, с което е уважен предявеният искове по чл. 200 КТ.
Недоволен от решението е жалбоподателят “К” А. (в несъстоятелност), представляван от юрк. Желязков, който го обжалва в срок, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправните въпроси за отговорността на работодателя за вреди от трудова злополука, които не са довели до трайно намалена работоспособност над 50%, който има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, и за задължението на съда да прецени всички обстоятелства, които имат значение за определянето на размера на справедливото обезщетение за претърпените неимуществени вреди, който се разрешава противоречиво от съдилищата.
Ответницата по жалбата Р. Н. М., представлявана от адв. П от САК, я оспорва, като счита, че по първия повдигнат въпрос има трайно установена практика, която е съобразена от въззивния съд, а по втория няма представена практика, от която да може да бъде направен извод за противоречивото му разрешаване от съдилищата.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното решение е въззивно, както и че обжалваемият интерес на делото пред въззивната инстанция не е под 1.000 лева, намира, че то подлежи на касационно обжалване. Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че в резултат на остра акустична травма по време на работа при ответника истцата е получила практическа глухота на лявото ухо, била е временно нетрудоспособна, а трайната загуба на работоспособност е около 20%.
Касационното обжалване не следва да бъде допуснато, въпреки че първият повдигнат въпрос обуславя съдържанието на въззивното решение, но той няма значение за точното прилагане на закона и развитието на правото (чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК), както се претендира, тъй като по него има трайно установена съдебна практика, че работодателят отговаря за вредите от трудова злополука, независимо от това до какво са довели те, само до временна нетрудоспособност, до трайно намалена работоспособност, или до смърт. Вторият повдигнат въпрос не се разрешава и противоречиво от съдилищата. Съдът е взел предвид обстоятелствата по делото, които имат отношение към определянето на размера на обезщетението, приел е че освен първоначалната болка истцата не е търпяла други болки, но е търпяла и продължава да търпи други страдания, т.е. няма противоречия с посочените от касатора съдебни решения на Върховния касационен съд. В приложението към касационната жалба не е посочен материалноправния въпрос, че за нетежко увреждане е определено несъразмерно голямо обезщетение. За да бъде поставен този въпрос, трябва да бъде посочена практика на съдилищата, по определянето на обезщетения при различни увреждания.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решението на Софийския градски съд от 26.09.2008 г. по гр.д. № 184/2008.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.