ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 938
София, 29 юли 2009 г.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на двадесети юли две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Красимира Харизанова
Марио Първанов
като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 248 по описа за 2009 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решението на Русенския окръжен съд от 26.11.2008 г. по гр.д. № 646/2008, с което е потвърдено решението на Русенския районен съд от 18.07.2008 г. по гр.д. № 991/2008, с което е отхвърлен предявеният иск по чл. 221, ал. 1 КТ.
Недоволен от решението е жалбоподателят В. К. И., представляван от адв. Р от РАК, който го обжалва в срок, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправния въпрос за възможността работодателят да прекрати вече прекратеното от работника трудово правоотношение, който се разрешава противоречиво от съдилищата и има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Ответникът по жалбата “Д” А. , Р. не взема становище.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното решение е въззивно, както и че обжалваемият интерес на делото пред въззивната инстанция не е под 1.000 лева, намира, че то подлежи на касационно обжалване. Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима.
Касационното обжалване не следва да бъде допуснато, тъй като повдигнатият материалноправен въпрос не обуславя крайното решение на съда не се разрешава противоречиво от съдилищата и няма значение за точното прилагане на закона и развитието на правото (чл. 280, ал. 1, т. 2 и 3 ГПК), както се претендира.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че с новата длъжностна характеристика работодателят не е променил едностранно мястото нито характера на работата, поради което работникът не е прекратил едностранно трудовото правоотношение с отправеното изявление. Работодателят е отменил заповедта, с която е възприел изявлението на работника по този начин, поканил го е да се яви на работа и го е уволнил дисциплинарно поради неявяването му. Последната заповед не е оспорена с иск.
В представената съдебна практика е прието, че работникът не може да бъде уволнен, след като той вече е прекратил едностранно трудовото си правоотношение. Въззивното решение не противоречи на посоченото, в него е прието, че работникът не е прекратил едностранно трудовото си правоотношение, тъй като не е имал това право. Работодателят, който първоначално е възприел изявлението на работника по този начин е отменил заповедта си за прекратяване на трудовото правоотношение на това основание и го е прекратил на друго основание, което е възникнало по-късно. Действително последващите действия на работодателя не биха имали никакво правно значение, ако изявлението на работника беше породило действие. В случая обаче трудовото правоотношение не е прекратено от работника.
При наличието на посочената съдебна практика, която е съобразена от въззивния съд, повдигнатият въпрос няма значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Ответникът по касацията не претендира разноски.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решението на Русенския окръжен съд от 26.11.2008 г. по гр.д. № 646/2008.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.