ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 300
София, 31. март 2009 г.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и шести март 2009 година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 4915 по описа за 2008 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решението на Пловдивския окръжен съд от 09.06.2008 г. по гр.д. № 1122/2005 в частта, в която е потвърдено решението на Пловдивския районен съд от 02.03.2005 г. по гр.д. № 5241/2002, с което са отхвърлени предявените установителни искове за собственост и ревандикационни искове за 2/3 ид.ч. от дворното място и построените в него два гаража и сутеренния, първия и втория етажи от сграда.
Недоволни от решението са касаторите А. А. Т., Е. Б. Б. , А. Б. Б. , В. К. Б. , З. П. Б. , К. П. Г. , Г. А. Г. , П. Г. Т. , Ц. Г. Г. , Г. И. Л. и А. А. Л. , представлявани от адв. А от ПАК, които го обжалват в срок, като считат, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправните въпроси за правото на възстановяване на имот, отчужден по Закона за конфискуване на придобити чрез спекула и по незаконен начин имоти, след обявяването на противоконституционността на съответната разпоредба в ЗВСОНИ, за придобиването от преобразуваните търговски дружества на правото на собственост върху предоставените им за стопанисване имоти, които са включени в баланса и за компетентността на министерския съвет да обяви имот – частна държавна собственост за имот – публична държавна собственост, както и по процесуалноправния въпрос за установителното действие на решението, с което е отхвърлен иск за делба, по отношение на правото на собственост върху съответната част от делбения имот, които са съществени, решени са в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, разрешават се противоречиво от съдилищата и имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Ответникът по жалбата „Булгартабак Х. ; А. , представляван от юрк. Матова, я оспорва, като счита, че повдигнатите въпроси не са разрешени в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд, не са посочени влезли в сила съдебни решения, в които някой от поставените въпроси да е разрешен противоречиво и не е обосновано значението на никой от тях за точното прилагане на закона и развитието на правото, доколкото по повдигнатите въпроси съществува съдебна практика, която е съобразена от въззивния съд.
Ответниците по жалбата Министерство на земеделието и горите и Министерство на регионалното развитие и благоустройството не вземат становище.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното решение е въззивно, както и че обжалваемият интерес на делото пред въззивната инстанция не е под 1.000 лева, намира, че решението подлежи на касационно обжалване. Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима.
Касационното обжалване не следва да бъде допуснато, въпреки че първият повдигнат въпрос за правото на възстановяване на имот, отчужден по Закона за конфискуване на придобити чрез спекула и по незаконен начин имоти, след обявяването на противоконституционността на съответната разпоредба в ЗВСОНИ е съществен, но той е решен в съответствие с посоченото решение на ВКС ОСНК. Вторият въпрос за придобиването от преобразуваните търговски дружества на правото на собственост върху предоставените им за стопанисване имоти, които са включени в баланса, не е съществен, тъй като въззивният съд е приел, че имотът е предоставен по надлежния ред на праводател на преобразуваното дружество, при което е правно ирелевантно включването на същия имот в баланса на дружеството (включването в баланса е установено от приетата експертиза). Третият въпрос за компетентността на министерския съвет да обяви имот – частна държавна собственост за имот – публична държавна собственост е несъществен, тъй като няма отношение към крайното решение на съда. Претендираното от истците право на възстановяване е отречено, не защото имотът е станал публична държавна собственост (това е станало по силата на прехвърлителната сделка между търговското дружество и Министерството на земеделието и горите през 2003 г.), а защото към 23.11.1997 г. имотът вече е бил собственост на ответното дружество, което от 03.07.1997 г. не е еднолично по чл. 61 ТЗ. Последният процесуалноправен въпрос за установителното действие на решението, с което е отхвърлен иск за делба, по отношение на правото на собственост върху съответната част от делбения имот е съществен, тъй като определя съдържанието на крайното решение на съда, но той няма значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, тъй като по него има трайно установена съдебна практика, че искът за делба и искът за собственост имат различни предмети: първият – потестативното право на делба, а вторият – правото на собственост.
Не са посочени влезли в сила съдебни решения, в които някой от поставените въпроси да е разрешен противоречиво.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решението на Пловдивския окръжен съд от 09.06.2008 г. по гр.д. № 1122/2005 в обжалваната част.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
1.
ЧЛЕНОВЕ:
2.