ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 379
София, 01. април 2010 г.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на първи април две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Красимира Харизанова
Марио Първанов
като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 1963 по описа за 2009 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решението на Русенския окръжен съд от 19.10.2009 г. по гр.д. № 666/2009, с което е потвърдено решението на Русенския районен съд от 29.05.2009 г. по гр.д. № 5210/2008, с което са отхвърлени предявените искове за признаване на уволнението със заповед № 675/13.11.2008 за незаконно, за възстановяване на предишната работа и за обезщетение поради незаконно уволнение по чл. 344, ал. 1, т 1, 2 и 3 КТ.
Недоволна от решението е касаторката Д. Й. Д., представляван от адв. Х от РАК, която го обжалва в срок, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправните въпроси съществува ли реално съкращение на щата при премахването на две длъжности и създаването на нова, обединяваща трудовите функции на двете и длъжен ли е работодателят в такъв случай да извърши подбор, които са решени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, разрешават се противоречиво от съдилищата и имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Ответникът по касацията “П” Е. , Р. , представляван от адв. Б от РАК, я оспорва, като счита, че повдигнатите правни въпроси нямат претендираното значение и решението на съда е по същество правилно.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното решение е въззивно, както и че първите два иска са неоценяеми, а третият е обусловен от първия, намира, че то подлежи на касационно обжалване. Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че трудовото правоотношение е прекратено поради съкращаването на длъжностите “ръководител на обособено звено” и “управител на склад”, обединяването на трудовите функции в една длъжност и назначаването на нов работник, който да я изпълнява. Трудовите функции по двете премахнати длъжности се различават съществено, истцата е изпълнявала само длъжността “управител на склад”, поради което работодателят не е бил длъжен да извърши подбор.
Касационното обжалване не следва да бъде допуснато, въпреки че повдигнатият правен въпрос има значение за решението по делото, но той не е решен в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд (такава практика не е посочена в изложението към касационната жалба) нито се разрешават противоречиво от съдилищата. Въпросът няма и значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, тъй като въззивният съд е съобразил установената съдебна практика, че при премахването на две щатни бройки и създаването на нова е налице съкращение на щата, както и че работодателят е длъжен да извърши подбор, когато повече работници с еднакви или несъществено различаващи се трудови функции могат да заемат новосъздадената длъжност.
Ответникът по касацията “П” Е. , Р. не претендира разноски в касационното производство.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решението на решението на Русенския окръжен съд от 19.10.2009 г. по гр.д. № 666/2009.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.