ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1312
София, 25. септември 2009 г.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на седемнадесети септември 2009 година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Красимира Харизанова
Веска Райчева
като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 934 по описа за 2009 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решението на Пловдивския окръжен съд от 08.12.2008 г. по гр.д. № 2410/2008, с което е отменено решението на Пловдивския районен съд от 18.04.2008 г. по гр.д. № 157/2007, като е отхвърлен предявеният иск за връщане на част от цената на закупено жилище поради съдебно отстранение.
Недоволен от решението е касаторът Х. Т. З., представляван от адв. А от ПАК, който го обжалва в срок, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправния въпрос за дължимостта на частта от цената на вещ, от която купувачът е съдебно отстранен, който има значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Ответникът по жалбата И. Т. З., представляван от адв. В от ПАК, като счита, че правилно въззивният съд е приел, че ищецът не е съдебно отстранен.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното решение е въззивно, както и че обжалваемият интерес на делото пред въззивната инстанция не е под 1.000 лева, намира, че то подлежи на касационно обжалване. Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че ищецът е купил от публична продан процесния първи етаж от двуетажна жилищна сграда с принадлежащите ? ид.ч. от таваните и мазетата, а претендираните от ответницата права върху таваните, произтичащи от нотариален акт № 103 от 1992 г., са отречени в отношенията между страните с влязлото в сила решение на Карловския районен съд от 12.03.2004 г. по гр.д. № 573/2003, с което е установено, че половината от таванските помещения са принадлежали към жилището на първия етаж, собственост на ищеца и съпруга й преди делбата, а другата половина – на нея и съпруга й по силата на нотариалния акт № 103 от 1992 г.
Касационното обжалване не следва да бъде допуснато, въпреки че повдигнатият материалноправен въпрос обуславя крайното решение на съда, но той няма значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, тъй като въззивният съд е съобразил трайно установената съдебна практика, че при съдебно отстранение продавачът дължи връщане на съответната част от цената, но съдебно отстранение няма. Обратното, с цитираното съдебно решение е отхвърлена претенцията за собственост в частта, в която тя засяга правата на ищеца.
Ответникът по касацията не претендира разноски в касационното производство.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решението на Пловдивския окръжен съд от 08.12.2008 г. по гр.д. № 2410/2008.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.