О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 562
гр.София, 30.06.2009 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на двадесет и четвърти юни две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 648 по описа на Първо г.о. за 2009 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК във връзка с с чл.280, ал.1 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. И. Б. срещу решение№ 603 от 05.01.2009 г. на Смолянския окръжен съд, постановено по в.гр.д. № 336 от 2008 г., с което е отменено решение № 4 от 10.03.2008 г. по гр.д. № 918 от 2007 г. на Смолянския районен съд и вместо него е постановено решение за уважаване на предявения от К. С. П. , Софка А. Р. , Р. А. П. и С. Л. Х. срещу В. И. Б., З. Й. Б. , М. Й. Б. и Р. Й. Б. иск с правно основание чл.108 от ЗС за признаване на собствеността и предаване на владението върху западен близнак от триетажна полумасивна жилищна сграда, пострена в УПИ III-138, кв.21 по плана на с. Р., общ. Смолян, и на ? ид.ч. от застроен и незастроен имот пл. № 138 с граници: улица, съществуващ път и имот пл. № 140-Адам С. Б. , участващ в УПИ III-138, кв.21 по плана на с. Р., общ. Смолян и е отменен на основание чл.431, ал.2 от ГПК /отв./ издадения по обстоятелствена проверка нотариален акт на ответниците №, том II, рег. № 2* по нот.д. № 218 от 25.04.2007 г. в часта, касаеща спорния имот.
В касационната жалба се твърди, че решението на Смолянския окръжен съд е неправилно, необосновано, противоречи на закона и при постановяването му са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила- основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК касаторите са изложили, че касационното обжалване на решението е допустимо на основание чл.280, ал.1, т.1 и т.3 от ГПК, тъй като с него са решени следните въпроси от значение за точното прилагане на закона и в противоречие с практиката на ВКС: 1. Какво е нужно да се приеме като достатъчно доказателство, за да се обори съществуващата в закона презумпция на чл.69 от ЗС, съгласно която се предполага, че владелецът държи вещта като своя, докато не се докаже, че я държи за другиго, достатъчни ли са за оборването на тази презупцията показанията на един свидетел и как следва да се установява наличието на държане, а не на владение, след като това е свързано единствено с едно субективно отношение в съзнанието на дадено лице, 2. Н. ли е исковата молба и има ли произнасяне по непредявен иск, когато в исковата молба имотът не е описан по площ и граници и когато има разлика между площите на имотите по доказателствата за собственост на страните и на имота, за който е постановено решението, 3. По въпроса за преценката на доказателствата, както изисква чл.188, ал.1 от ГПК /отм./. Към изложението са приложени решения на ВКС, в които според касаторите ВКС се е произнесъл по горепосочените въпроси по начин, различен от решението на въззивния съд.
Ответниците по жалбата К. С. П. , Софка А. Р. , Р. А. П. и С. Л. Х. оспорват същата като недопустима и неоснователна.
Върховният касационен съд на Република България, състав на първо отделение на гражданска колегия по допустимостта на касационната жалба счита следното: За да постанови обжалваното решение за уважаване на предявения от ищците иск с правно основание чл.108 от ЗС, въззивният съд е приел, че процесните имоти/западен близнак и ? ид.ч. от дворното място, в което той е построен/ са собственост на ищците по давностно владение, осъществявано в продължение на повече от 10 години след закупуването на имота с писмен договор от 16.07.1960 г. Счел е за неоснователно възражението на ответниците за придобиване на имотите по давност, тъй като не било установено те да са упражнявали владение в продължение на повече от 10 години- било установено, че в западния близнак до смъртта си през 2007 г. живеела Ф. К. /майка на ищцата К свекърва на ответницата В/, която е била допусната до имота именно от ищците.
Всички посочени от касаторката въпроси в изложението й са решени в съответствие, а не в противоречие с посочената от касаторката практика на ВКС:
1. Според решение № 140 от 17.03.2006 г. по гр.д. № 797 от 2005 г. на ВКС, Първо г.о., наследникът, който се позовава на придобивна давност, трябва да докаже не само, че е ползвал имота, но и че е променил намерението си и е завладял частите на сънаследниците, като промяната в намерението следва да бъде демонстрирана чрез предприемане на конкретни действия, които да станат достояние на сънаследниците и да показват несъмнено, че наследникът, който упражнява фактическа власт, отрича правата на другите сънаследници и държи цялата вещ като своя. Това решение е неотносимо към процесния спор, тъй като не се касае за сънаследствен между ищците и ответниците имот, а за имот, който е започнал да бъде владян от наследодателя на ищците А още през 1960 г. въз основа на писмен договор за покупка от 16.07.1960 г. и въобще не е бил владян до 2007 г. от ответниците, които не са наследници нито на А. П. , нито на продавача по договора от 16.07.1960 г.
2. Според решение № 223 от 05.04.2006 г. по гр.д. № 14 от 2006 г. на ВКС, Първо г.о., придобиването на имот по давност следва да стане чрез явно, необезпокоявано и непрекъснато владение, при което фактическтата власт се упражнява с намерението да се свои. Въззивното решение не противоречи на това решение на ВКС, тъй като в него е прието, че ищците са владяли явно, необезпокоявано и непрекъснато процесната сграда и ид.ч. от дворно място чрез допуснатия от тях ползувател в жилището им Ф. К. /майка на ищцата К свекърва на ответницата В/, която никога не е демострирала пред тях, че се счита за владелец, а не само за държател на имота и че никой не е пречел на ищците да посещават жилищната сграда и дворното място до смъртта на К. през 2007 г. и не е демонстрирал пред тях намерението си да свои имота.
3. Според решение № 404 от 16.06.1995 г. по гр.д. № 1* от 1994 г. на ВКС, Четвърто г.о., позоваването на придобивна давност след изгубване на владението на имота за повече от 6 месеца не може да ползва владелеца поради прекъсване на давността с изгубване на владението и юридическото заличаване с обратна сила на изтеклия период на давностния срок. Обжалваното решение не противоречи и на това решение на ВКС, тъй като в случая от доказателствата по делото е установено, че ищците са изгубили владението върху спорните имоти след смъртта на Ф. К. , която е държала западния близнак за тях /тоест след 27.01.2007 г./ и че от този момент до завеждане на исковата молба по делото /21.05.2007 г./ не са минали 6 месеца.
4. Решение № 872 от 13.02.2006 г. по гр.д. № 259 от 2005 г. на ВКС, Първо г.о. също като първото посочено от касаторката решение, не е относимо към предмета на настоящото дело, тъй като това решение на ВКС касае придобиване по давност на сънаследствен имот, какъвто процесният имот не е.
5. Съгласно решение № 1* от 1963 г. по гр.д. № 1* от 1963 г. на ВС, Първо г.о., не представлява владение упражняването за определен срок на фактическа власт върху една вещ. Обжалваното решение на Смолянския окръжен съд не е в противоречие и с това решение на ВС, тъй като в обжалваното решение също е прието, че владението предполага и намерение да се свои имота, а лицето, което е упражнявало фактическа власт върху процесния западен близнак от къщата /Фижирия К. / не е имало такова намерение за своене.
6. Няма противоречие на обжалваното решение с решения № 577 от 21.06.2000 г. по гр.д. № 1* от 1999 г. на ВКС, Четвърто г.о., решение № 1* от 23.11.2001 г. по гр.д. № 170 от 2001 г. на ВКС, Четвърто г.о., решение № 1* от 10.05.1983 г. по гр.д. № 1* от 1983 г. на ВС, Второ г.о., решение № 3* от 23.12.1981 г. по гр.д. № 3* от 1981 г. на ВС, Първо г.о., решение № 345 от 04.10.2002 г. по гр.д. № 95 от 2002 г. на ВС, 5-членен състав, касаещи пороци на съдебно решение, постановено по непредявен иск или по нередовна искова молба. Това е така, тъй като с обжалваното решение Смолянският окръжен съд се е произнесъл именно по предявения от ищците иск с правно основание чл.108 от ЗС /и в този случай не е нарушил разпоредбата на чл.2 от ГПК /отм./ и по редовна искова молба, в която процесните имоти /сграда и ид.ч. от дворно място/ са достатъчно индивидуализирани по местонахождение, граници и актуален регулационнен статут по действащия регулационен план на с. Р., одобрен със заповед № 619 от 02.07.1984 г. Разликата в площта на имота преди приемането на регулационния план на населеното място и в площта на отредения за този имот с регулационния план парцел ****е може да обуслови извод за липса на идентичност на имотите и не прави нередовна предявената за този имот исковата молба за собственост.
7. Не е налице противоречие на обжалваното решение с посочените от касаторката решения на ВКС по приложението на чл.188, ал.1 от ГПК /отм./ и относно необходимосттта от мотивиране на съдебното решение, тъй като в обжалваното решение съдът е обсъдил всички събрани по делото доказателства в тяхната съвкупност, всички доводи на страните, изложил е мотиви по всички спорни между страните и относими към спора въпроси и е посочил защо кредитира показанията на едни свидетели, а не кредитира показанията на други.
8. Няма противоречие между обжалваното решение и представените решение № 506 от 08.07.2005 г. по гр.д. № 217 от 2005 г. на ВКС, Първо г.о. и ТР № 1 от 19.05.2004 г. на ОСГК на ВКС. Според тези решения на ВКС, когато се оспорва твърдение за отрицателен факт, в тежест на този, който оспорва това твърдение, е да го докаже. В конкретния случай е имало твърдение на касаторката-ответница по делото, че западният близнак не представлява самостоятелен обект на собственост, което твърдение е оборено от ищците чрез заключението на съдебно-техническата експертиза на в.л. Мария В. , според която източния и западния близнак са изградени като две самостоятелни еднофамилни жилища.
Не е налице и основанието на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК. Това основание за допускане на касационно обжалване е налице, когато приложимата към конкретния правен спор норма е непълна или неясна, поради което се налага нейното тълкуване, или когато въобще липсва правна норма, поради което се налага прилагането на закона или на правото по аналогия, или когато липсва съдебна практика по приложимата към делото правна норма или съществуващата съдебна практика се нуждае от коригирате. Във всички тези случаи произнасянето на ВКС ще съдейства за точното прилагане на закона и за развитието на правото. В случая, приложимите към спора материалноправни и процесуалноправни норми на чл.68 до чл.86 от ЗС и на ГПК /отм./ са ясни, поради което не се нуждаят от допълнително тълкуване, а и по тях има задължителна и трайна практика на ВКС, която не се нуждае от коригиране.
Воден от горното, Върховният касационен съд, Гражданска колегия, състав на Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 603 от 05.01.2009 г. на Смолянския окръжен съд.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.