Определение №164 от по ч.пр. дело №433/433 на 4-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

 
                О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е 
                                                          
       №  164               
 
                                                      гр.София, 04.03.2009 г.                                               
 
                                                     В  ИМЕТО  НА  НАРОДА
 
 
Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в закрито заседание на двадесет и пети февруари две  хиляди и девета година в състав:
 
              ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА                                                 ЧЛЕНОВЕ:                                    ЛИДИЯ РИКЕВСКА
                                                                                 ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА    
               
като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 210 за 2009 г. приема следното:
 
 
Производството е по реда на чл.288 от ГПК във връзка с чл.280, ал.1, т.3 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. П. Т., И. П. Т. , С. П. Т. , Т. И. Х. и С. И. М. срещу решение № 1* от 24.11.2008 г. на Варненския окръжен съд, гражданско отделение, постановено по в.гр.д. № 981 от 2007 г., с което е оставено в сила решение № 464 от 14.02.2007 г. по гр.д. № 1* от 2007 г. на Варненския районен съд за отхвърляне на предявения от касаторите срещу Ж. Д. К. и С. Д. К. иск с правно основание чл.108 от ЗС за установяване на собствеността и предаване на владението върху недвижим имот, находящ се в землището на гр. В., кв. Виница, м.”Я”, представляващ имот пл. № 346 по плана на новообразуваните имоти в СО „А” при граници: имот пл. № 3* път, имот пл. № 3* имот пл. № 3* и имот пл. № 347.
В жалбата се твърди, че решението е неправилно като постановено при нарушение на материалния и процесуалния закон- основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК.
Като основание за допускане на касационното обжалване се сочи чл.280, ал.1, т.3 от ГПК. Касаторите твърдят, че ответниците като ползуватели на земеделския имот нямат правно основание да придобият разликата от 351 кв. над 600 кв.м. от процесния имот, тъй като тази разлика е повече от 250 кв.м. Съгласно пар.4з, ал.2 от ПЗР на ЗСПЗЗ, би следвало тези 351 кв.м. да се обособят като отделен имот, още повече че касаторите били собственици на излишъка над 600 кв.м. и на съседните два имота. На следващо място се сочи, че имотът е на по-малко от 2 км. от крайбрежната ивица и на 10 км. от гр. В., поради което на основание пар.4б от ПЗР на ЗСПЗЗ ползувателите не са имали право да придобият този имот. Считат, че произнасянето на ВКС по тези въпроси е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Ответниците Ж. Д. К. и С. Д. К. оспорват жалбата като недопустима и неоснователна.
 
При проверка допустимостта на касационното обжалване, Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение констатира следното: Съгласно чл.280, ал.1, т.3 от ГПК, на касационно обжалване подлежат решенията на въззивните съдилища, с които те са се произнесли по съществен процесуалноправен или материалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
В случая, същественият материалноправен въпрос, който касаторите са посочили в изложението си и по който се е произнесъл въззивния съд, е за приложението на разпоредбата на пар.4з, ал.2 от ПЗР на ЗСПЗЗ, която предвижда, че разликата над изкупените от ползувателите 600 кв.м., ако е с площ над 250 кв.м., се възстановява на бившите собственици на земеделската земя при условията и реда, определени в правилника за приложение на закона. В обжалваното решение въззивният съд е приел, че разликата от 351 кв.м. се придава към имота на ползувателите с площ от 600 кв.м., тъй като тази разлика не може да се обособи като самостоятелен парцел **** тъй като липсвал съседен имот на бившите собственици, към който тя да бъде включена.
Тоест, поставен е въпросът за тълкуването и приложението на разпоредбите на пар.4з, ал.2 от ПЗР на ЗСПЗЗ, чл.28, ал.5 и ал.7 от ППЗСПЗЗ и пар.31, ал.5 от ПЗР на ПМС № 234 от 16.12.1999 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ, които определят в кои случаи горепосочената разлика се възстановява на бившите собственици на земеделските земи и в кои случаи тази разлика се придава към имота на ползувателите. Тъй като по този въпрос няма практика на ВКС, произнасянето на ВКС по него ще е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
 
Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение
 
 
О П Р Е Д Е Л И :
 
 
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1* от 24.11.2008 г. на Варненския окръжен съд, гражданско отделение, постановено по в.гр.д. № 981 от 2007 г.
 
ЗАДЪЛЖАВА касаторите в едноседмичен срок от съобщението да внесат по сметка на ВКС държавна такса за разглеждане на касационната жалбал в размер на 57,60 лв.
 
НАСРОЧВА делото за ………………………………………………., за когато страните да се призоват по реда на чл.289 от ГПК.
 
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.

Scroll to Top