2
определение по гр.д.№ 242 по описа за 2010 г. на ВКС на РБ, ГК, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 880
гр.София,05.10. 2010 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на двадесет и девети септември две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова ЧЛЕНОВЕ: Лидия Рикевска
Теодора Гроздева
като изслуша докладваното от съдия Т. гр.д.№ 242 по описа за 2010 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 във връзка с чл.280, ал.1 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. Ж. Х. и Г. М. Х. срещу решение № 1437 от 16.11.2009 г. на Варненския окръжен съд по в.гр.д.№ 245 от 2009 г., с което е обезсилено решение № 3228 от 21.11.2008 г. по гр.д.№ 5222 от 2007 г. на Варненския районен съд и е прекратено производството по делото по предявения от касаторите срещу М. М. А., Б. М. Д. и Н. Г. К. искове с правно основание чл.75 от Закона за собствеността за предаване владението върху двуетажна сграда с тавански етаж и изба и гараж, находящи се в гр.В., м.”Варна йолу”, кв.Виница, построени в поземлен имот № 123 по кадастралния план на м.”Траката” от 1989 г., идентичен с имот пл.№ 123 по ПНИ на селищно образувание „Траката”, одобрен със заповед № РД-06-7706-20 от 24.01.2006 г.
В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на решението поради постановяването му в нарушение на материалния закон, нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост- основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК.
Като основание за допускане на касационното обжалване по същество се сочат чл.280, ал.1, т.1 и т.3 от ГПК. Твърди се, че решението е постановено в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в посочени от него решения на ВКС, както и че от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото би било произнасянето на ВКС по следните изведени от изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК правни въпроси: 1. Законосъобразен ли е въвод във владение на имот, който не е описан в изпълнителния лист, тоест за който няма изпълнително основание, 2. Какъв е пътят на защита на длъжника по такова незаконно изпълнение- само чрез обжалване на действията на съдебния изпълнител по реда на чл.332, ал.1 от ГПК /отм./ или и чрез предявяване на иск за нарушено владение по чл.75 от ЗС, съответно ползва ли се съдебното решение по чл.332, ал.1 от ГПК /отм./ със сила на присъдено нещо и пречка ли е това решение за предявяването на иск по чл.75 от ЗС, 3. Може ли да се счете, че едно лице е длъжник по изпълнението при въвод във владение на даден имот, ако този имот не фигурира в изпълнителния лист.
Ответниците Б. М. Д. и Н. Г. К. не вземат становище по жалбата.
Върховният касационен съд на РБ, състав на Първо отделение на Гражданска колегия по допустимостта на касационното обжалване счита следното: За да постанови обжалваното решение за обезсилване решението на първоинстанционния съд, въззивният съд е приел, че предявеният от касаторите иск по чл.75 от ЗС за възстановяване владението им върху къща и гараж, намиращи се в имот пл.№ 123 по ПНИ на СО „Траката”, В., които са били отнети от касаторите при осъществен от съдебен изпълнител въвод във владение, е недопустим, тъй като единствената възможност за защита на касаторите като длъжници по изпълнителното дело била чрез обжалване на действията на съдебния изпълнител или чрез предявяване на иск по чл.358 от новия ГПК, който е изцяло нов вид владелчески иск, различен от исковете по чл.75 и 76 от ЗС. В конкретния случай касаторите нямали право и на този иск, тъй като той намирал приложение само относно отношения, датиращи след приемането на новия ГПК, тоест след приемането на тази правна норма, а към датата на предявяване на иска на ищците законът не е предвиждал такъв иск за защита на правата им от незаконното принудително изпълнение. Необжалването на действията на съдебния изпълнител при въвода във владение създавало презумпция за законосъобразност на тези действия и било пречка на по-късен етап чрез предявяване на владелчески искове да се поставя под съмнение законосъобразността на тези изп.действия.
С оглед на тези мотиви на въззивния съд, от значение за точното приложение на закона и за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК е един от поставените от касаторите правни въпроси: какъв е допустимият ред за защита на длъжник по изпълнението спрямо незаконосъобразен въвод въ владение, осъществен от съдебен изпълнител- само чрез обжалване на дейстията на съдебния изпълнител или и чрез предявяване на владелчески иск по чл.75 или чл.76 от ЗС. Разрешаването на този въпрос е свързан с тълкуването на понятието „нарушение”, залегнало в нормата на чл.75 от ЗС и с тълкуването на нормата на чл.358 от новия ГПК относно това, дали тази норма урежда един нов вид владелчески иск или само посочва какви са правомощията на съда по предявен владелчески иск по чл.75 или чл.76 от ЗС в случаите, в които владението е било отнето със съдействието или по нареждане на съдебен изпълнител. По горепосочените въпроси няма съдебна практика, очевидно се касае за неясна разпоредба на закона, поради е необходимо произнасянето на ВКС.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на Първо отделение на Гражданска колегия
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА до касационно разглеждане жалбата на М. Ж. Х. и Г. М. Х. срещу решение № 1437 от 16.11.2009 г. на Варненския окръжен съд по в.гр.д.№ 245 от 2009 г.
ДАВА едноседмичен срок на касаторите да внесат по сметка на ВКС държавна такса за разглеждане на касационната им жалба в размер на 144,60 лв. /сто четиридесет и четири лева и шестдесет стотинки/.
УКАЗВА на същите, че при невнасяне в срок на държавната такса, касационната жалба ще бъде върната.
След изтичане на горепосочения срок делото да се докладва за насрочване или евентуално за прекратяване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.