1
определение по гр.д.№ 1744 по описа за 2009 г. на ВКС на РБ, ГК, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 360
гр.София,28.04. 2010 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на двадесет и първи април две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова ЧЛЕНОВЕ: Лидия Рикевска
Теодора Гроздева
като изслуша докладваното от съдия Т. гр.д.№ 1744 по описа за 2009 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 във връзка с чл.280, ал.1 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Г. К. Н., Е. К. П. и С. К. Н. срещу решение № 266 от 14.07.2009 г. на Благоевградския окръжен съд, постановено по в.гр.д.№ 677 от 2008 г., с което е оставено в сила решение № 1627 от 03.04.2008 г. по гр.д.№ 717 от 2007 г. на Благоевградския районен съд за отхвърляне на предявения от касаторите срещу А. Т. Т. иск с правно основание чл.97, ал.1 от ГПК /отм./ за признаване собствеността на ищците върху 1/6 ид.ч. от 480/857 ид.ч. от поземлен имот № 04279.615.183 по кадастралната карта на гр.Благоевград, одобрена със заповед № РД-18-32 от 10.05.2006 г. на И. директор на АК, с административен адрес: гр.Благоевград, ул.Менча Кърничева” № 39.
В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на решението- основание за касационно обжалване по чл.281,ал.1, т.3 от ГПК.
Като основания за допускане на касационното обжалване се сочат чл.280, ал.1, т.2 и т.3 от ГПК. Твърди се, че обжалваното решение противоречи на други решения на Благоевградския окръжен съд и на ВКС /решение № 388 от 06.08.2008 г. по в.гр.д.№ 597 от 2007 г. на Благоевградския окръжен съд и решение № 427 от 08.06.2007 г. по гр.д.№ 303 от 2006 г. на Върховния касационен съд, Четвърто-А г.о./, касаещи същия имот, в които е прието, че ответницата А. Т. е заградила самоволно този имот, но не го е владяла спокойно, явно и несмущавано повече от 10 години и поради това не го е придобила по давност. Конкретните въпросите, които касаторите поставят в изложението си по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК са: 1. Дали е валидно владението на имот за периода преди този имот да бъде обособен като самостоятелна кадастрална единица, 2. Дали вписването на нотариален акт за собственост по давност представлява матифестиране на властнически намерения от страна на сънаследника на един имот спрямо останалите сънаследници, 3. Явно ли е владението на сънаследник, който многократно е заявявал пред останалите сънаследници, че ще разгради имота и ще го присъедини към останалия сънаследствен имот.
В писмен отговор от 29.10.2009 г. ответницата А. Т. Т. оспорва жалбата като недопустима и неоснователна.
Върховният касационен съд на РБ, състав на Първо отделение на Гражданска колегия по допустимостта на касационното обжалване счита следното: За да постанови решението си за оставяне в сила решението на първоинстанционния съд за отхвърляне на предявения иск с правно основание чл.97, ал.1 от ГПК /отм./, въззивният съд е приел, че сънаследствения на ищците и на ответницата имот е бил придобит от ответницата А. Т. по давностно владение, осъществявано явно и непрекъснато през период повече от 10 години- от 20.09.1990 г. /когато ответницата се е снабдила с констативен нотариален акт за собственост на имота/ до 07.05.2007 г. /когато е предявена исковата молба по делото/. Прието е, че тъй като нотариалният акт се вписва, той представлява матифестация на промяната в намерението на сънаследника да владее целия имот само за себе си.
С оглед на тези мотиви на обжалваното решение, изведеният от изложението на касаторите по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК правен въпрос /дали е необезпокоявано владението на сънаследствен имот като елемент на придобивната давност при оспорването му от част от сънаследниците и зачитане на техните права с влязло в сила съдебно решение/ е съществен за делото. По този въпрос няма съдебна практика и произнасянето на ВКС ще допринесе за точното прилагане на закона, поради което е налице основанието на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване.
Следва да се отбележи, че представените към жалбата две решения /на Благоевградския окръжен съд и на Върховния касационен съд/ не могат да обуславят допускането на касационно обжалване на решението на основание чл.280, ал.1, т.2 от ГПК поради следното: В решението на Благоевградския окръжен съд по в.гр.д.№ 597 от 2007 г. няма различно произнасяне по правен въпрос, а различното решаване на спора в това решение и в обжалваното решение е наложено от установената по двете дела различна фактическа обстановка- по в.гр.д.№ 597 от 2007 г. искът е бил уважен, като е било прието, че ответницата А. Т. не е придобила притежаваната от ищците по това дело С. Н., С. Д. и В. Н. 1/6 ид.ч. от имота, тъй като е владяла тяхната ид.ч. от сънаследствения имот по-малко от 10 години /от 1990 г. до 07.09.1995 г., когато е била предявена исковата молба по това дело/, докато по настоящото дело искът е отхвърлен, като е прието, че ответницата А. Т. е придобила по давност притежаваната от ищците ид.ч. от имота, тъй като е владяла тяхната ид.ч. от имота явно и необезпокоявано в продължение на повече от 10 години /от 1990 г. до 07.05.2007 г., когато е била предявена исковата молба по настоящото дело/. Решението на ВКС също не би могло да е основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1, т.2 от ГПК, тъй като то не представлява практика на ВКС /с него не е решен спора по същество, а делото е върнато за ново разглеждане/ и тъй като в това решение няма произнасяне по съществени за настоящото дело правни въпроси.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на Първо отделение на Гражданска колегия
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА до касационно разглеждане жалбата на Г. К. Н., Е. К. П. и С. К. Н. срещу решение № 266 от 14.07.2009 г. на Благоевградския окръжен съд по в.гр.д.№ 677 от 2008 г.
ДАВА едноседмичен срок на касаторите да внесат по сметка на ВКС държавна такса в размер на 50 лв. и да представят вносен документ затова в деловодството на ВКС.
УКАЗВА на същите, че при невнасяне на държавната такса в горепосочения срок жалба ще бъде върната, а делото- прекратено.
След изтичане на срока делото да се докладва за насрочване за разглеждане в открито съдебно заседание или евентуално за прекратяване.
ПРЕД СЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.