ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 122
гр. София, 09.02. 2010 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесети януари през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
изслуша докладваното от съдия РИКЕВСКА гр. дело № 1904 по описа за 2009 година и за да се произнесе, взема предвид следното:
Производство по чл. 288 вр. с чл. 280 ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от З. Г. З. срещу решение от 26.06.2009 г. по гр. д. № 3791/05 г. на Софийски градски съд. Касаторът счита че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, на съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано.
Ответниците по касация С. Г. Б. и В. Г. М. оспорват жалбата.
ВКС, след като взема предвид доводите в жалбата и извърши проверка на данните по делото, прие за установено следното:
С решение от 12.05.2005 г. по гр. д. № 2769/05 г. Софийски районен съд е възстановил на основание чл. 30 ЗН запазените части на Г. З. , В. М. и С. Б. , като е намалил дарствените разпореждания на Т. З. обективирани в нот. акт № 187 от 21.05.1993 г. в полза на З. З. с 5/6 ид. ч. С обжалваното решение въззивният съд е обезсилил първоинстанционното решение в частта, в която по иска на Г. З. запазената му част от наследството е възстановена, като дарението в полза на З. З. е намалено с 5/72 ид. ч. и в тази част производството е прекратено. Отменил е частично първоинстанционното решение в частта, с която е възстановена запазената част на В. М. и С. Б. и дарението е намалено с по над 5/18 ид. ч., като исковете за разликата над 5/18 до 5/48 ид. ч. за всяка една от тях са отхвърлени. Оставил е в сила решението в частта, в която дарението в полза на З. З. е намалено с по 5/18 ид. ч. по отношение на В. М. и С. Б.
При постановяване на решението въззивният съд е взел предвид че процесния апартамент бил придобит по време на брака на Т. и Г. З. . На 05.05.1993 г. получили срещу разписка от З. 10 000 лв., които им били предоставени за да погасят ипотеката към банката, а с договор за дарение от 21.05.1993 г. Траянка и Г. дарили имота на дъщеря си З. Наследници на Т. З. , починала на 03.05.2004 г., били съпруг Г, починал в хода на въззивното производство и дъщери В. , С. и З. Към момента на смъртта на Т. , запазената част на всички наследници била общо 5/6, или на всеки един по 5/24 ид. ч. Затова В. и С. имали право на запазена част от по 5/24 ид. ч. от наследството на Т. и по 1/3 ид. от възстановената запазената част на баща си Г, или по 5/18 ид. ч. За да прекрати производството по иска на Г. З. за 5/72 ид. ч. съдът приел, че правото на иск е погасено, тъй като З. се явява ищец и ответник на 1/3 от неговата възстановена част. Съдът е изложил съображения, че договорът е за дарение, а не възмезден, тъй като от разписката не може да се направи извод че е заем и трябва да се върне от дарителите. Приел е че в тежест на ответницата било да докаже че наследодателката имала и друго имущество което да бъде включено в делбената маса.
В изложението по чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК са формулирани процесуалноправни въпроси, които според касатора са разгледани при нарушение разпоредбата на чл. 188 ГПК /отм./. Съдът според него е бил длъжен при данни за престъпно обстоятелство, което е от значение за гражданскоправния спор, да спре производството по делото. Съдът следвало да изясни и дали първоначалният ищец Г. е бил поставен под запрещение, от кога той не е в състояние да се грижи за делата си и бил ли е годен при завеждане на делото да извършва валидни правни действия. Така формулираните въпроси сочат на процесуални нарушения, които могат да бъдат предмет на проверка при разглеждане на касационната жалба, но не са основание за допустимост на касационното обжалване. Формулиран е и материалноправен въпрос за действителността на сделка която прикрива друга воля на страните и коя от двете произвежда правно действие, както и има ли доказателствени ограничения при установяване привидността на правна сделка между роднини по права линия.
В изложението се твърди, че са налице основанията по чл. 280 ал. 1 т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК. Тъй като не е представена съдебна практика, в която поставените въпроси да са решени по различен начин, не е налице посоченото от касатора основание за обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 1 и т. 2 ГПК. Касационното обжалване следва да бъде допуснато по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, тъй като формулираните материалноправни въпроси са съществени и имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 26.06.2009 г. по гр. д. № 3791/05 г. на Софийски градски съд.
УКАЗВА на З. Г. З. в едноседмичен срок да внесе 40 лв. д. т., както и да представи вносна бележка с която да установи плащането.
След изтичане на срока за внасяне на държавна такса делото да се докладва за насрочване на дата за разглеждането му в открито съдебно заседание, респективно за прекратяване на производството.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: