О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1330
София,02.12. 2009 година
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение , в закрито заседание на четвърти ноември две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
при участието на секретаря
изслуша докладваното от съдията Бранислава Павлова
гражданско дело № 896/2009 година по описа на Първо гражданско отделение
Производството е по чл.288 ГПК.
Д. В. Т. е обжалвал въззивното решение на Бургаския окръжен съд №42 от 19.03.2009г. по гр.д. № 768/2008г.
Касационната жалба е с обжалваем интерес над 1000 лв., приподписана е от адвокат и към нея има приложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК, поради което са налице предпоставките на чл.288 ГПК ВКС да се произнесе по допускане на касационното обжалване.
Ответниците са подали отговор по чл.287 ГПК, в който изразяват становище, че не са налице предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК.
Бургаският окръжен съд е оставил в сила решението на Бургаския районен съд № 675 от 1.07.2008г. по гр.д. № 2175/2007г., с което е прието за установено по иска, предявен от К. П. Д., Д. П. К., К. П. Г. и С. П. А., че Д. В. Т. и К. С. Т. не са собственици на недвижим имот с пл. № 105 по плана на новообразуваните имоти по § 4к ПЗР ЗСПЗЗ с площ от 300 кв.м.
Въззивният съд е приел, че не са били налице предпоставките на § 4б ПЗР ЗСПЗЗ за придобивне на собствеността от ответниците върху предоставената им незастроена земеделска земя, защото е налице предвиденото в закона изключение – тя се намира на по-малко от 10 км. от крайбрежната ивица. По възражението на ответниците за придобивна давност съдът е изложил съображения, че то е неоснователно, защото на по силата на чл.5 ал.2 ЗВСОНИ върху процесния имот не е текла придобивна давност до 21.11.1997г. и не са събрани категорични доказателства, установяващи непрекъснато упражнявана фактическа власт в продължение на десет години след тази дата.
В изложението за допускане на касационното обжалване се посочва, че съдът се е произнесъл по процесуалния въпрос за правния интерес от провеждането на установителен иск за собственост като го е разрешил в противоречие със съдебната практика , приемайки, че искът е допустим – решение № 727 от 13.11.2007г. по гр.д. № 810/2006г. на ВКС, ІІ г.о. Поддържа се също така, че съдебната практика на ВКС е нарушена и при определяне на правната квалификация на иска – решение № 2295/2004г. на ВКС, ІV г.о. Материалноправният въпрос, формулиран изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК е дали административният акт с гражданскоправни последици представлява годно основание за придобиване на собственост, когато е незаконосъобразен и може ли заинтересованите лица да се позовават на кратка придобивна давност след влизане в сила на чл.5 ал.2 ЗВСОНИ. Касаторите считат, че въпросите са от значение за точното прилагане на закона и по него няма произнасяне на ВКС, поради което е налице основанието за допускане на касационното обжалване по чл.280 ал.1 т.3 ГПК.
При проверка на онованията за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд, първо гражданско отделение намира следното:
Въпросите , които са формулирани от касатора са от значение за решаването на делото, защото обуславят изводите на съда както по допустимостта, така и по основателността на предявения иск.
По процесуалните въпроси се поддържа основанието на чл.280 ал.1 т.1 ГПК тъй като касаторът счита че не е съобразена практиката на ВКС по тях. ВКС, състав на Първо гражданско отделение намира, че това основание за допускане на касационното обжалване не е налице по следните съображения:
Въззивният съд е определил правното основание на иска както въз основа на обстоятелствената част на исковата молба, в която са въведени твърдения за отсъствие на предпоставките на 4б ПЗР ЗСПЗЗ , така и с оглед на петитума. В решение № 2295/2004г. на ВКС, ІV г.о., на което се позовава касаторът е разгледан идентичен случай като е прието, че само нарушенията при предоставянето на правото на ползване се обхващат от фактическия състав на 4и ПЗР ЗСПЗЗ , каквито нарушения в случая не са разгледани от въззивния съд, следователно няма противоречие с посочената от касатора съдебна практика на ВКС. Няма отклонение от практиката на ВКС и по втория процесуален въпрос за допустимостта на иска. Правният интерес от провеждане на установителен иск за собственост – положителен или отрицателен е винаги конкретен и се определя от твърденията в исковата молба, следователно произнасянето на ВКС по този въпрос не може да се приеме като принципна съдебна практика , когато не е налице относителна идентичност на случаите. Спорът за собственост по настоящото дело е породен между лица, в полза на които е постановено решение по чл.14 ал.1 ЗСПЗЗ и лица, легитимиращи се като правоимащи по §4б ПЗР ЗСПЗЗ и съдът е обосновал правният интерес от отрицателния установителен иск с незавършената процедура по възстановяване на собствеността по §4к ПЗР ЗСПЗЗ, препятстваща провеждането на ревандикационен иск. В решение № 727/2007г. на ВКС, ІІ г.о. е разгледана съвсем различна хипотеза, при която ищецът се е легитимирал като собственик на спорния имот, следователно изложените съображения относно правният интерес не са приложими към разглеждания случай и не е налице основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК по допустимостта на производството.
Материалноправният въпрос , поставен в изложението за допускане на касационното обжалване по тълкуването на чл.5 ал.2 ЗВСОНИ е от значение както за решаване на делото , след като се въвежда като правоизключващо възражение от ответника, така и за точното прилагане на закона – липсва произнасяне на ВКС по въпроса може ли да се противопостави кратка придобивна давност след влизане в сила на чл.5 ал.2 ЗВСОНИ по отношение на имоти, подлежащи на реституция по ЗСПЗЗ, както и налице ли е добросъвестност на владението , основано на унищожаем административен акт, върху който се упражнява косвен контрол от съда, разглеждащ гражданскоправен спор. С оглед на изложеното е налице основанието по чл.280 ал.1 т.3 ГПК и касационната жалба следва да се допусне за разглеждане по същество.
Воден от горното Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Бургаския окръжен съд № 42 от 19.03.2009г. по гр.д. № 768/2008г.
Указва на касатора Д. В. Т. да внесе в едноседмичен срок държавна такса по сметка на ВКС в размер на 110 лв.и в същия срок да представи вносният документ по делото.
Насрочва делото за …………………………, за когато страните да се призоват по реда на чл.289 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: