Определение №1397 от по гр. дело №1094/1094 на 4-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

                                                                                                          О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
 
№ 1397
 
        София, 29.12.2009 година
 
 
                               Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение  , в закрито заседание на  девети декември   две хиляди и девета  година, в състав:
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА           
                                                 ЧЛЕНОВЕ:       ЛИДИЯ РИКЕВСКА
                              ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
                                                               
                                                            
изслуша докладваното от съдията Бранислава Павлова
гражданско дело № 1298/2009 година по описа на І г.о.
 
Производството е по чл.288 ГПК.
М. В. Щ., С. И. Щ., З. Х. Щ. и И. Х. Щ. са обжалвали въззивното решение на Пловдивския окръжен съд № 937 от 22.05.2009г. по гр.д. № 2174/2008г.
Касационната жалба е с обжалваем интерес над 1000лв., подадена е в срок и към нея има приложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК, поради което са налице предпоставките на чл.288 ГПК ВКС да се произнесе по допускане на касационното обжалване.
Ответницата Д. Г. Т. е подала писмени отговори по реда на чл.287 ГПК, в които изразява становище, че не са налице основанията по чл.280 ал.1 ГПК, а и по същество жалбата е неоснователна.
Пловдивският окръжен съд е оставил в сила решението на А. районен съд от 03.06.2008г. по гр.д. № 126/2008г. , с което е отхвърлен ревандикационния иск , предявен от М. В. Щ., С. И. Щ., З. Х. Щ. и И. Х. Щ. против Д. Г. Т. за предаване владението на 1/3 ид.ч. от имот 00702.520.73 по кадастралната карта на гр. А..
С основание в изложението за допускане на касационното обжалване се посочва, че основният въпрос, който е разгледан от въззивния съд, свързан с посоченото в исковата молба основание на правото на собственост на ищците – наследствено правоприемство е за валидността на направения от прекия им наследодател отказ от наследството на Х. И. Щ. , починал през 1975г.
Налице е трайна практика на ВКС по прилагането и тълкуването на чл.51 ЗН в смисъл, че отказът от наследство е недействителен поради липса на предмет, когато е извършен след като наследството вече е било прието изрично или с конклудентни действия по чл.49 ал.2 ЗН – решение 991/1990г. на ВКС, І г.о., решение № 137/1984г. на ВКС, С. се с тази практика въззивният съд е обсъдил събраните по делото доказателства и в рамките на правомощията си да ги прецени по свое убеждение е направил извод, че липсва приемане на наследството с конклудентни действия от наследодателя на ищците. Поставените в изложението за допускане на касационното обжалване фактически въпроси, свързани с решаващата дейност на съда и преценката на доказателствата не могат да се обсъждат в производството по чл.288 ал.1 ГПК, защото то няма за предмет проверката на правилността на решението. С оглед на изложеното не е налице основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК и касационната жалба не следва да се допуска за разглеждане по същество.
Воден от горното Върховният касационен съд, първо гражданско отделение
 
О П Р Е Д Е Л И :
 
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Пловдивския окръжен съд № 937 от 22.05.2009г. по гр.д. № 2174/2008г.
Определението не подлежи на обжалване.
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
 
ЧЛЕНОВЕ:
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 

Scroll to Top