Определение №85 от по гр. дело №4684/4684 на 5-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

 
                  О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е 
                                                          
           № 85   
 
                                                         гр.София, 06.02..2009 г.                                               
 
                                                        В  ИМЕТО  НА  НАРОДА
 
Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в закрито заседание на четвърти февруари две  хиляди и девета година в състав:
 
              ПРЕДСЕДАТЕЛ:           БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА  
                         ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
                                                                                      ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА   
 
 като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 4684 по описа на Пето г.о. за 2008 г. приема следното:
 
 
Производството е по реда на чл.288 от ГПК във връзка с чл.280, ал.1, т.1 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Ф. К. , А. К. , К. К. и М. К. срещу решение от 08.04.2008 г. на Ш. окръжен съд, постановено по гр.д. № 115 по описа за 2008 г., с което е оставено в сила решение № 463 от 11.01.2008 г. на Великопреславския районен съд по гр.д. № 138 от 2007 г. за отхвърляне на предявения от касаторите против Ф. М. К. установителен иск за собственост върху УПИ Х-444 в кв.10 по плана на с. Б., област Ш.
В жалбата се твърди, че решението на Ш. окръжен съд е необосновано и противоречащо на материалния закон. Съдът превратно изтълкувал свидетелските показания, от които безспорно се установявало владението на наследодателя върху имота, продължено от касаторите повече от 10 години и съответно придобиването му по давност. В подкрепа на този извод са и представените по делото документи, от които било видно, че имотът е бил записан в разписния лист в служба „ТСУ” при община В. на името на наследодателя А.
К. основание за допускане на жалбата се сочи чл.280, ал.1 т.1 от ГПК произнасяне по съществен процесуалноправен и материален въпрос в противоречие с посочена от касаторите практика на ВКС.
Ответникът по жалбата Ф. М. К. я счита за неоснователна.
 
При проверка допустимостта на касационното обжалване, Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение констатира следното: За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че тъй като не е установено наследодателят на касаторите А. К. да е владял имота като свой през определен период от време, не можело да се говори за присъединяване на владението на А. К. към владението на касаторите. Касаторите доказали владението си върху процесния имот само през периода от 2000 г. до 2007 г.- период, който не е достатъчен за придобиване на имот по давност при недобросъвестно владение. Въззивният съд напълно е игнорирал служебната бележка на отдел „ТСУ”, гр. В., според която имотът е бил записан в разписния лист на името на наследодателя А, както и показанията на свидетеля Ф, бивш кмет на селото, който лично констатирал това вписване в разписния лист. С оглед на обстоятелството, отразено в удостоверението за наследници на А. К. , че той е починал на 03.01.1993 г., вписването в разписния лист е могло да бъде извършено само преди 1993 г. и в съвкупност със свидетелските показания за начален момент на давностното владение би следвало да се приеме много по-ранна дата от 2000 г.
Въззивният съд е пренебрегнал горепосочените доказателства, не ги е преценил в тяхната съвкупност, не е изложил съображения защо ги счита за недостоверни или неотносими към спора. Тоест, в нарушение на чл.188, ал.1 от ГПК/ отм./ въззивният съд не е обсъдил в съвкупност събраните по делото доказателства и доказателствени средства и връзката между тях. Това противоречи на трайната практика на ВКС по приложението на чл.188, ал.1 от ГПК /отм./, обективирана например в решение № 189 от 2005 г. на ІV ГО, решение № 221 от 2002 г. на І ГО, решение № 2* от 1982 г. на ІІ ГО, решение № 35 от 2000 г. на ІІ ГО, решение № 78 от 1986 г. на ІІ ГО на ВС и др. Следователно е налице основанието по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК за допускане на касационното обжалване.
 
 
По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение
 
 
О П Р Е Д Е Л И :
 
 
ДОПУСКА до касационно обжалване решение от 08.04.2008 г. на Ш. окръжен съд, постановено по гр.д. № 115 по описа за 2008 г.
Задължава касаторите в едноседмичен срок от съобщението да внесат по сметка на ВКС държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 56,55 лв.
 
Насрочва делото ……………………….., за когато страните да призоват по реда на чл.289 от ГПК.
 
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.
 

Scroll to Top